Работа с младежите
Основна задача на Крум беше да подготви млади хора, които да продължат работата за делото на Учителя. Той много добре знаеше, че Словото и братският живот се предават на живо.
Крум Въжаров и Кирчо Лъвчето с група младежи на Седемте езера.
От ляво на дясно: Крум Въжаров, Маргарита Немилович, Никол Фасилие - Желязкова,
Любомир Няголов, Величка Няголова и Кирчо Лъвчето
Крум често казваше: „Като гледаме една ябълка, колкото и да е красива отвън, ако не я вкусиш, не я опиташ, не можеш да я познаеш, да я обикнеш.“ По същия начин е и със Словото. Ако не го познаеш, ако не опиташ братския живот, ти не можеш да го разбереш. Не можеш след това да го предадеш и на другите, тъй като Учителят казва: „Като излезеш да проповядваш, трябва да кажеш великата истина и с думи, и с живота си. Туй подразбира Христос, когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си.“[105]
Крум Въжаров ни учеше как да изработим верни критерии за разпознаване на истината; как да изграждаме вътрешната връзка с Бога и с по-напредналите от нас Светли същества; как да намерим мястото си в живота и да служим. Той ни помагаше да разберем и приложим правил- но думите на Учителя. „За да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106]
Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров
Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж;
заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов
В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров. Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни.
Тук са поместени две благодарствени писма до Крум Въжаров от млади хора, наши приятели.
* * *
На г-н Крум Въжаров,
С благодарност за Добротата и Любовта, с която посреща и разбира хората!
Иван Цанов, издател на списание„Хиперион“
15 октомври 1990 г.
* * *
На бате Крум,
Много, много ти благодаря. В тебе Бог говореше през всичкото време, докато те познавах. Бог ме моделираше, откакто Го потърсих, най-много чрез тебе. Ако съм станала по-добро произведение, смирено ти Благодаря. Не искам никога през Вечността да изгубя връзката си с теб. Заедно да служим, където и да сме.
От една приятелка
[105] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 165 с.
[106] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 35 с.
