Изпълнени с любов към своя Учител, предани и трудолюбиви ученици на Бялото Братство в България събраха някои материали за неговия живот, с което ми помогнаха да напиша настоящата книга.
Всичко казано в нея за рода, за необикновения път на учителевия баща - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на неговия син Петър Дънов, когото ние назоваваме с духовното му име Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство в България, а също за някои основни принципи на учението му не е достатъчно, за да се разбере неговото учение. Затова към казаното прибавяме неголемия раздел „Разговори с Учителя" и раздела, озаглавен „Мисли за любовта и закони".
Твърдо и неизменно вярвам, че ще настъпят дни, когато изгладнялото и с опустошена душа човечество ще потърси и духовна храна. Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот. Беседите на Учителя ще бъдат първите пшеничени хлябове и първите освежителни глътки вода.
Считам за необходимо да кажа на читателя още нещо. Макар че някъде в текста съм споменал с няколко думи за начина, по който Учителят изнасяше своите беседи, ще засегна този въпрос още сега.
Учителят не правеше риторическо изкуство. Освен школските беседи той изнасяше беседи и за по-широка публика - така наречените неделни беседи. При тях той често отговаряше на въпроси, които са му били задавани от някои ученици или граждани, потърсили от него съвет за свои неразрешени въпроси. Тях той не обясняваше открито, но ги вмъкваше по един особен начин в словото си. Често той хвърляше светлина и върху събития, които вълнуваха обществото, или пък деликатно оправяше пътищата на такива, които, понаучили нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители.
Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица.
Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница.