Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.
Сега хората не се познават.Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората. Всичко е Любов! Божията Любов всичко предшества. Преди да бъде вяра, Любов е. Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя. Целият свят е въплъщение на Любовта и е произлязъл от нея.Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Ти като кажеш, че Слънцето не мисли за теб, се обезсърчаваш. Първо, ти не казваш право, защото баща ти и майка ти са мислили за теб и затова живееш. Второ, ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти искаш, но те мислят за теб. Но може би и други мислят за теб, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за теб, понеже влиза в белите ти дробове. Слънцето мисли за теб, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото също мисли за теб. Като минаваш покрай тях, те ти казват: „Добре дошъл!“
Всеки ден Слънцето и звездите трептят да видят някого. Малките буболечки трептят да кацнат на някого. Дърветата също трептят да дойде някой човек да вземе от плодовете им, а пък казвате, че няма кой да ви обича.
Учителя погледна оттатък Мусала към боровите гори, отвъд долината на река Бели Искър, и каза:
Ето чисти места, там живеят Същества. Изобщо Съществата обичат места, където не стъпва човешки крак, за да не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Тук имат жилища и живеят полуфизически и полуастрален живот. Тези същества са били някога хора. Те са служебни същества, служители на други по-напреднали Същества, които са завършили своето развитие и направляват всичко в Природата.
Етерът прониква въздуха. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. По-голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. Мислят, че етерът е еднороден навсякъде, а пък то не е така.Слънцата са центрове на етерни енергии.Налягането на етера образува слънцата.Където има слънца, налягането на етера е най-голямо.Етерът като наляга, в безконечното пространство се образуват слънчеви системи; значи това налягане не е навсякъде еднакво.
Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, в Гърция, в Рим, във Франция, в Англия, в Германия и сега се премества у славяните. Където дойде, има култура, всичко се движи и се развива.
Човек не трябва да казва нито една груба дума, нито да има груба мисъл, понеже с това се руши Любовта в него; не че се руши, но тя се отдалечава и човек остава изоставен. За да не те изостави Любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли.
Изида е символ наИстината, която беше забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото Слънце. Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. „Който разбули Изида, трябва да умре!“ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Който разбули Изида, може да отиде при Озирис. Озирис е проповядвал за Слънцето. Изида и Озирис са живеели в предисторическата епоха. Те после стават символи на египетските школи.Забулената Изида представлява Истината, която се крие.Във всеки човек има една забулена Изида. Това е душата, Божественото, свещеното в човека. Да познаеш душата в човека, това е вече посвещение.