С разбраните страдания животът се удължава, а с неразбраните страдания животът се скъсява. Също така е и с радостта. С разбраната радост животът се удължава.
У умния, при страданията животът се увеличава с една единица, а при радостите с две единици. А у глупавия, при страданията животът му се намалява с една единица, а при радостите се съкращава с две единици.
Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любов и живеят безразборно. Любов, която не увеличава живота не е любов.
В любовта има страдания и радости. На земята е така. Любов, която не се придружава с радости и скърби, не е истинска любов на земята. И ако страданията, които придружават любовта, не увеличават живота с една единица, а радостите с две единици, това не е разбрана любов.
При неразбраната любов животът се съкращава и човек много скоро умира. При неразбраната любов достатъчно е човек 10 пъти да се влюби и на десетия път ще свърши, а при разбраната любов животът се удължава. Човек е по образ и подобие на Бога. Ако се влюбиш в един човек като човек, ти си се влюбил в човека, а пък ако се влюбиш в Божественото в човека, ти си се влюбил в Бога. Ако си се влюбил в неговите добродетели, ти си се влюбил в Бога, а пък ако си се влюбил в човешкото, тогаз си се влюбил в човека.
Много малко хора се ръководят сега от глада; повечето хора се ръководят сега от апетита. И всички хора искат да бъдат сега пълни, тлъсти. Но апетитът не е меродавен в природата. Меродавен е гладът. Гладът удължава живота, а апетитът го скъсява. И в нашите чувства ние трябва да се водим не от апетита, а от глада. Ти искаш много да те обичат. То е голямо нещастие. Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва.
Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми.
Ако ти си в това течение на Божествената Любов, ти можеш да разбереш любовта. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, тя не е вярна любов.
А коя любов не е минала през Божественото сърце? Ако онзи, който ти е казал, че те обича, не е готов да се жертва за тебе, тая любов не е минала през Божественото сърце. А ако е готов да се жертва, тая любов е минала през Божественото сърце. И ако ти си готов да се жертваш, твоята любов е минала през Божественото сърце.
Не да угаждаме на хората. Но когато аз работя за повдигане на другите, и същевременно и Божественото в мене се повдига, аз за тая любов говоря. И в очите на тая любов няма никакви противоречия; в нея няма никакви съблазни.
Любовта, която съблазнява, не е минала през Божественото сърце, това трябва да го знаете. Любовта, която не съблазнява, е Божествената Любов.
Сега вие искате да бъдете щастливи. Не търсете да бъдете щастливи като отидете на небето. Тук на земята, ако не сте щастливи, не знам, дали ще бъдете щастливи като отидете на небето. Божественото е сега. Каквото е на земята, такова ще бъде на небето. Каквито са караниците на земята, такива ще бъдат караниците на небето. Небето си има и опака страна. То е адът. Ще те турят тогаз в ада.
Тая любов, която е минала през Божието сърце, е проникнала в сърцето на всички велики души и е дошла на земята; дръж тая любов, тя е истинската любов.
Всички хора са дошли на земята да се учат от този живот, който е на земята. Този живот на земята е най-добрият за този момент. В бъдеще ще има по-хубав живот.
Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него."
Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита.