Купихме хубаво пиано „Фингер“ и на сцената сложиха пианото. След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителя държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителя даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а той предаваше на сестра Мария, за да го изсвири на пианото. И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там, на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента. По-късно аз закупих един голям хармониум за салона.
Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които той се изкачваше, имаше стол, на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията, и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителя идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителя встъпваше към беседата. Винаги преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при него и му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с него и прослушана от него.