| Алтернативен линк |
• 425 • Ръководството на ума и на сърцето.
Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в човека винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има чистота и той е тих, спокоен, невъзмутим. Всичко това повдига човека. Та ще знаете: когато умът работи, там човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. То ту едно решава, ту друго решава; днес предприеме едно нещо, утре го смени. То все прави нещо и все го недоправя. Казва: “Еди колко си книги ще прочета, туй ще направя, онова ще направя”. В края на краищата обаче нищо не прави. Всеки ден сменя хиляди желания, докато най-после, ако го попитат защо не изпълни всичко това, казва, че нямало условия. Аз наричам сърцето дете, което знае само да яде. Ако майка му е приготвила нещо, то изяжда всичко; не е ли приготвила нищо, цял ден ще има само плач и хленчене. Англичаните наричат сърцето място на постоянно безпокойство. Когато дойдат такива състояния, ще ги поз-навате. Те са състояния на сърцето, те са детински, своенравни състояния. За нищо и никакви неща, които не струват пет пари, ти си в състояние да вдигаш цял скандал. Това са детински работи. Затова като дойде някое фалшиво желание в сърцето, което ви тревожи, кажи му: “Ще бъде, ще бъде”. Учете се да трансформирате тези състояния на сърцето в по-висши.