Лежах на затоплените от слънцето камъни и гледах изумрудените води на Големия вир. Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение. Светлините преливаха една в друга. Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки. Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на опашката си изчезне под някой камък. Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее! Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и легенди разправя той за отминал живот.
Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Черна птичка, на ръст колкото скворец или кос, с голямо бяло петно на гърдите. Тя изскочи из водата, но беше съвсем суха. Това е водният скворец. Ние го наричаме Гурльо, руснаците му казват Улябка, а тя си има и латинско име – Цинкулус.
Чудна птичка! Тя се хвърля във водите, често в самите бързеи и водопади, навира се в подмолите под скалите – търси храница. Голямото бяло петно ѝ свети, защото отразява светлината. Чудно е устроен животът! Навсякъде срещаме Великата Разумност: всяко същество е една разрешена задача. Има какво да се учи. Цялата Природа е създадена да се учим ние.
Исках да разбера колко време издържа Гурльо под вода-
та – две – три – пет минути, а при нужда може би и повече. Ето, той излезе пак от водата и беше съвсем сух, по дрешката му нямаше капчица вода.
Гурльо е мълчалива, сериозна птичка, не е общителен. Може би само изящната Стърчиопашка му е приятелка. Често можеш да ги видиш заедно. Разгледайте обстановката: тези малки, изящни форми, песента на водите, феерията на светлините – тук е работил велик Художник! Да, има от какво да се учим!
Гурльо живее във високите планински потоци. Не се среща често, той е рядка и самотна птичка. Ако го срещнете някой път, ще остане във вас една мъничка радост от тази среща. Всяко същество носи искрица от Големия всемирен Живот – заради нея го обичаме, от тук иде радостта.
