БОЛНАТА СЕСТРА

Веднъж една наша сестра от града се разболя и легна на легло. Последователно отиваха наши сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя за това и той им каза: „Рекох, кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева!" Отишли при нея и й съобщили думите на Учителя. „А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната!" - извикала от ужас сестрата.

На сутринта тя се опитала да стане, въпреки че краката много я болели. Станала с много усилия, казвайки си: „Щом Учителя е казал да отида на Изгрева, значи аз трябва да го направя!" Полека, полека се облякла и бавно тръгнала към Изгрева.

Като я видели сестрите, които я посещавали в града, се зачудили как е възможно да се качи горе на Изгрева пеша. Този ден беше четвъртък и както обичайно правехме, всички бяхме готови да тръгнем за Витоша с раници. Учителя взе една раница и я подаде на болната сестра да я сложи на гърба си и да я носи. Рече й: „Хайде, сега с нас на Витоша!" Сестрата не се противеше, защото знаеше, че щом Учителя казва, тя ще може да отиде на Витоша. Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора. Болната сестра се изпоти на няколко пъти и Учителя я караше всеки път да се преоблича. Постепенно тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя каза, че се чувства съвсем добре и напълно оздравяла.

Учителя я излекува с един толкова обикновен метод - екскурзия с раница на гърба. А пък природата извърши останалото.