Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съвсем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъчваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо: – Учителю, аз не искам да замина за Берлин. Тук искам да остана, при Вас. Харесва ми гората и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там. Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза: – Ти си герой! Ти ще издържиш изпита си с диригента! Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него: – Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти, каквото научи тук, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления. Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин.