За да разберем този въпрос, как и защо Любовта освобождава, по-напред трябва да знаем какво наричаме свобода. Свободата може да се разбира външно и вътрешно. Един човек е болен, не може да се движи, кракът, ръката го боли, не може да яде, не може да работи - такъв човек не е свободен. Това е външна свобода. Гражданската и политическа свобода е външна свобода. Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша" и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб.Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото. Учителят казва: Какъвто и порок да имаш, хвърли го в огъня на любовта и този порок ще се превърне в един скъпоценен камък. Следователно любовта освобождава човека от всички пороци и слабости и го прави свободен. Когато човек проявява любов, той е в такова едно повдигнато състояние, небесно, ангелско състояние и казва така: „Не е достойно при такова едно състояние да проявявам такива слабости." Той ги надживява. Той е силен да ги победи. Когато дойде любовта, всички пороци се стопяват. Например, за да бъде стаята здравословна, препоръчва се да влизат изобилно слънчеви лъчи, защото слънчевата светлина убива микробите.Един заразен предмет, ако стои 10-15 часа на слънцето, той вече няма микроби. Те не могат повече да виреят. Това е една аналогия. Пороците на човека можем да сравним с микробите, любовта можем да сравним със слънчевите лъчи. Тя премахва пороците.
„Любовта освобождава" трябва да се разбира в три смисъла. Първо, чрез любовта в човека се проявява Божественото.
Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял.
Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта. От Любовта се започва. Този е пътят на ученика.