Пристъпваме към изложението на основния закон на живота — закона за единството.
Животът е един и неделим. Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщашия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено“. 1)
Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него. И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.
Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието. 2) А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание.
Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на „Дървото на Живота“. Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятър, т. е. когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство. Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо свършено отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси. Ний правим зло на другите, вярвайки че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща към своя източник. В егоистичните си стремежи за лично благоденствие, ние се стремим да се осигурим за сметка на другите, вземайки надмощие над тях, използувайки ги, тъпчейки тяхната свобода и право на живот. Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас. Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага.
Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва.
Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро.
Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро.
Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята!
____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност.
2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.