3.7. Укротяване на вятъра и морето
След пътуването по езерото с ладия, Христос е на задния край на ладията, заспал. В това време се явява буря и водата навлиза в ладията. Учениците се уплашват и Го събуждат. "И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Млъкни! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. И рече им: Защо се страхувате? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе. И те си казваха един на друг: Кой е прочее Този, че и вятърът, и морето да Му се подчиняват." (4,35-40)
Тук имаме едно окултно явление - Христос, въплътеният Логос, е в морето с ладия и се повдига буря. Бурята и вятърът, бушуването на морето са резултат на природните стихии, на природните духове. И Христос се обръща не към механичния вятър, но към тези, които го произвеждат - духовете на вятъра и водата, и се казва: "И смъмра вятъра и каза на морето: Млъкни!" Той говори на живи същества и те Го слушат. Защото Той е господар на природните стихии, на природните духове. Също ни е показано, че учениците още не Го познават, не познават Неговата Божествена сила и мощ, а Го имат още като един Учител, Който ги учи. С укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос е господар на елементалния свят и че има власт над всички сили на Природата. С това укротяване на вятъра Той иска да покаже на човечеството, че с вяра в Божествените сили в себе си хората могат да укротяват както външните бури и вълнения, така и вътрешните бури, които бушуват в душите на хората. Вярата в Божественото в себе си, това е пътят за укротяване на бурите и вълненията в човека.
След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен урок - как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях. А това става, когато човек уповава, когато се опре на Божественото в себе си, вярва в неговата мощ и сила, в неговите Божествени възможности. Тук не става въпрос за вярване, а за вяра.
