Ти сядаш на някой камък на сянка под дърветата и казваш, че са глупави. Мисли за тях! Като почнеш да мислиш за тях, ще видиш, че те не са глупави. Камъкът също мисли; нали като носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, а скъпоценните камъни мислят, само че не както хората.
Силата ни седи в нашата права мисъл. Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш. И апаш да дойде, не може да те обере, ако ти мислиш. Той и да ти вземе парите, ще ги върне. Той и да иска да вземе, не може, ако ти мислиш, защото го е страх. Това е като да има електрически ток в мрежата. Да кажем, че нощно време си в гората; ще мислиш и никой няма да те нападне. Едно куче ви следва; не се обръщай назад, но само мисли и то ще стои надалеч; уплашиш ли се, ще те нападне. Щом му говориш, то ще познае, че те е страх и ще те нападне. Същото е за неприятеля.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрешава противоречията. Страдаш, защото не мислиш. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-главното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета. И наистина въжетата се накъсали. И Христос казва: „Всичко, каквото поискате, ще ви бъде.“ И ако не получавате, значи зле просите. А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл.
Твоята мисъл ще се реализира, ако е скъпоценен камък. Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави?“ И като казал така, намерил се някой.
Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас. Да мислите, това значи да се втича нещо във вас. Един плод най-първо е стипчив и горчив. После светлината и Разумните същества идват, плодът става кисел и накрая – сладък и добър за ядене. Също така всяка мисъл, като дойде в ума ти, изведнъж не можеш да я употребиш. Ще я оставиш да я грее Божествената Любов, докато узрее.
Ако иска човек да развива ума си, трябва да се занимава с математика. Ако подхвърлите птица във въздуха, тя не пада, а когато хвърлите камък, той пада. Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада. Низшите желания връзват хората за Земята, а мисълта ги вдига нагоре. Вие сте одарени. Ще развивате вашия ум. Досега сте обръщали внимание на вашите чувства, а сега ще обърнете внимание на вашия ум. Като дойдете до ума, ще почнат да падат човешките вярвания. Когато излезе вятър, комарите се скриват. Те никак не могат да устоят на съпротивлението. „Като духне вятър“ – това съответства на мисълта. Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат. Комарите са лошите мисли, чувства и желания.
Фигура 2
За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин. Причината на твоите нещастия е, че не разбираш. Като станеш малко жесток, бутни горе центъра на милосърдието и ще омекнеш веднага (виж В на Фигура 2). А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2).
Бог трябва да бъде за вас като Слънце. Някой ден Слънцето може да не го виждаме, има облаци, но нали през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя. Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което знае името на баща си и майка си, не се изгубва. Питат го и то ги намира. А дете, което не знае имената им, се загубва, защото като го питат, не може да каже.