Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев от 23.XI.1977 г.
Превод: Кастелрама, 23 ноември 1977 г. Скъпи брат Кадиев, Извинете ме, че Ви отговарям малко със закъснение. Написали сте писмото на български, като сте го изпратили на сестра Стела в Севр, а на сестра Стела са й трябвали няколко дни, за да го даде да го преведат на френски. След това, по телефона, тя ми предаде съдържанието на Вшето писмо. Така се запознах с писмото Ви поне 15 дни по-късно... Ако го бяхте адресирали направо до мен, щях да ви отговоря много по-рано. В момента съм в планините Пиринеи. Тук, във височините, имам пет хижи и Ви отговарям от този красив кът на Франция... Благодаря Ви за всички тези хубави думи, които отправяте към мен. Каква радост е за мен да науча, че Вие работите изключително много, заедно с много други братя, в много градове с младежта. И дори имате салон във Варна! Този Борис, когото споменавате във Вашето писмо, сигурно е Борис Николов? Много съм трогнат от всичко това. Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен. Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от моите тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им предала изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впрочем, тя не е единствената, която е казвала тези неща. Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите. Дори Учителят Петър Дънов ми предсказа изключителни неща! Не се спирам на добрите предсказания и пророчества на Нострадамус, на Катрин Емерих, на Щайнер... Да, вместо да се спирам върху предсказанията и да заспивам върху лаврите си, аз работя безспир, ден и нощ, и разчитам само на своята работа. Това, което има стойност, е това, което човек прави в живота си, а останалото може да бъде вярно, може да бъде и невярно. Ако е вярно, толкова по-добре. Сега, що се отнася до идването ми в България, това може да стане скоро. Ще дойда да ви видя. Подгответе се, защото ще има нови неща, за които вие може би още нямате представа. По въпроса за обединението на Братството от Франция и от България -аз го желая от 40 години; не пожелаха да ме разберат в моята искреност! Никога не е прекалено късно. 40 години след това всички го желаят, толкова по-добре. Но 40 години изтекоха; можехме да направим нещо по-добро. Нищо. Нека Братството в България и във франция да живее, да напредва и да процъфтява! Ако искате да получите новини, мога да Ви ги съобщя. Имаме Братства в много страни по света: в Канада, в САЩ, в Мароко, в Израел, в Заир, в Того, в Конго, във Великобритания, в Белгия, в Швейцария, в Италия, в Гърция. Имаме групи в много градове на Франция: Париж, Лион, Марсилия, Ница, Безансон, Гренобъл, Роан, Сент-Етиен, Милуз, Страсбург, Рен, Нант, Тулуза, По, Монпе-лие... Моите книги са преведени на английски, на испански, на португалски, на немски, на италиански, на гръцки... Вече 8 тома са преведени на английски. Скоро ще излезе 22-рият том. Когато имаме събрания в Бонфен и в Севр, в тях участват над 700 души! Желаейки идването на този прекрасен ден, когато ще се срещнем в България, Ви изпращам, както и на цялото Братство в България, своите най-добри и най-светли мисли. (подпис Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова)
19. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев
1. Писмо на Михаил Иванов от Франция до Стефан Кадиев от 23.XI.1977 г. 2. Написано е на френски език, понеже му е разкрачен вече почеркът на български език, и по него графолозите на Изгрева ще му гадаят за характера, който сега има. 3. Той диктува на френски език на секретарката си, която пише на пишу-ща машина, а той само се подписва. И така изпраща писмата си до България. 4. Михаил доказва, че мислите му текат в главата само на френски език и не може вече да мисли като тъпите българи. Той вече не е кой да е. Той вече не е българан-тупан. Не е като онзи, който е ту българан, ту тупан и може да бие само на тупан. Това може, това и прави - да бие тупан на хорото на село. Той, Михаил, не е вече бългapан-тyпан, а е вече Омраам. Туй то! 5. Получили тук писмата му, написани на френски език, всички хукват да търсят преводачи да ги превеждат, за да видят какво им казва вече не Михаил, а Омраам. 6. Едни го упрекват, че кореспонденцията си с българите води само на френски. Други го възхваляват. Има такива запазени писма от него. Да се чуди човек и да се мае защо ги пише на френски. Да се чуди, но ако е човек. 7. Тук вече не го смятат, че е забравил род и език, а го възприемат, че се е въздигнал толкова високо, че е забравил да мисли на български. Случват се и такива работи. Той се обръща към д-р Стефан Кадиев с „Кадиев", а иска да се обръщат към него с „Омраам". Признава само своята титла. 8. Михаил Иванов вече им изпраща в писмата си и цветни снимки на неговото ново лице. Той си е пуснал голяма брада. Той се е дегизирал като Учителя Дънов, обявил се е вече за Миров Учител на Всемирното Бяло Братство. 9. Той иска и се стреми да подмени образа на Учителя със своя образ и да подмени Учението на Учителя Дънов със собствените си писания. Засега той успява да стори това и във Франция, и в България.
Омраам Микаел Айванхов (превод от френски: Марина Иванова)