III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров
Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси
Пак през пролетта на същата година (1920) аз напуснах печатницата на Лазар Котев и си отпътувах за Стара Загора. Тук беше насрочена окръжна братска среща с присъствието на Учителя. Срещата, беше предвидена да се състои по време на черешобера на братската градина в Стара Загора, дето се раждат най-хубавите череши. Но поради някои технически неудобства този срок бе пропуснат и срещата се състоя, но без череши. Имаше гости от Ямбол, Нова Загора, Пловдив, София и околните села - около 400 души.
Братската градина отстои на около 7 км североизточно от Стара Загора и сутринта на определения ден Учителя пристигна, придружен от брат Ковачев. На всички направи впечатление, че Ковачев пристигна потънал в пот, а Учителя - като че никак не е вървял.
След закуската на определеното място под черешовите дървета постлаха одеала, платнища, черги и там се състоя събрание без определена програма.
След общия обяд, който премина при сърдечна братска обстановка сред природата, се изнесе кратка музикална програма от млади братя - цигулари. Изпяха се и няколко братски песни общо от всички присъстващи. Късно привечер всички се разотидоха. Отпътува и Учителя.
През лятото на същата (1920) година аз посадих зеле на долния край на „братската градина“. Тогава градината бе наша собственост, а след 1921 година наследниците на дядо ми Никола Камбуров: баща ми и двамата ми чичовци я подариха на Братството в Стара Загора.
Засадих със зеле около 2-3 декара, които се поливаха от извора, който се намираше в средата на градината. Обработих зелето, прекопах го и към септември отпътувах за София, пак във връзка с моето следване, което всъщност не беше редовно следване. „Право“, а проформа колкото да не ме повикат в казармата. По-късно излезе един указ на министъра на народната отбрана, според който всеки, който през време на войната е служил 91 дни и уволнен да продължи образованието, си се освобождава от дослужване военната си тегоба. Този указ ме засегна, тъй като през военно време бях три месеца по изземването на храните и после 34 дни в казармата, както вече описах по-горе и не ме потърсиха повече.
Отидох право на „Опълченска“ 66 при Учителя, който ми каза: „Ти, рекох, ще напуснеш университета. То правото не е там. Ще отидеш в Търново на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти (лози), а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две наши къщи, които на първо време са достатъчни“. Отговорих: „Учителю, аз съм готов да отида там, където ме изпращате. Съгласен съм да замина за Търново още сега, но разрешете ми първо да отида в Стара Загора да продам зелето, да се сбогувам с моите родители и братя и тогава да отпътувам“. „Иди, - каза - продай зелето, стегни си багажа и заминавай за Търново.“
