- Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова!
Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати.
В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко. С големи лъжици, с малки чаени лъжички или със също така малки вилички. Това нещо трябва да се изясни, защото, ако искаме да го ядем с виличките, той ще го остави гъсто. Речем ли да го ядем с чаени лъжички, то ще бъде наполовина разредено. Изберем ли обаче супени лъжици, млякото ще бъде превърнато в синкав айрян, в който само едно внимателно око може да открие следи, напомнящи кисело мляко.
Жорж артистично тръсва глава и усмивката му е наситена с печална учуденост.
След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели тази негова разпоредителност с братско търпение и деликатност. Така според Жечо трябва да става всичко в новото учение.
Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания.
Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот.
Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед. Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99. Има нещо трагично в този шев, извършен късно в морните вечерни часове след работа и то на не особено блестящата газова лампа.
Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене. Сандалите му, направени от кожата на без време загиналата незабравима кобила на Жечо, са изкривени встрани от несръчните изненадващи стъпки, които е принуден да прави подир непокорните впрегнати в диканята крави.
Мургавата кожа на Жорж е добре изпечена и лъскава, като че е полирана. Върху и без това оригиналния профил на Жорж сега е прибавена една още по-оригинална брада, която заслужава внимателно вглеждане. Тази брада расте по-успешно под чуканчето - някъде към гушата, отколкото по бузите. Само встрани брадичката има два редки израстъка, останали там, като че след жестоко оскубване на останалата част.
Ще ми позволите едно малко отклонение. Искам да се позанимая с брадите на ачларци. Кой знае защо, вероятно поради липса на време, а може би за удобство, ние дълго време не се бяхме бръснали. Това не правехме съзнателно, а просто така, от залисия. Може да имаше тук-таме и някоя мисъл да се видим как ще изглеждаме с бради, но изведнъж се озовахме в един изненадващ вид. Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум. Аз мисля, че дори в необозримото многообразие на Балзак, а и на богатия с бради свят на Максим Горки, не ще се намери такова богатство.
Вечерта, когато насядахме при светлината на газената лампа, внимателно регулирана от Жечо, що се отнася до светлинната и сила, аз пак се вгледах в Жорж и ми дойде наум да разгледам брадите на останалите братя. Усмихнах се и заглуших смеха си, защото Жорж бе почнал дълбоки философски разсъждения. Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие. Много често неговият говор е облечен в тържествуваща естетичност. Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни.
Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му.
Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора. Ние бавно тръгваме към сайванта. Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един чудесен свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери. От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина. Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет.
Прочитаме си вечерната молитва. Лягаме и заспиваме върху коравия нар. Струва ми се в съня, че някакви длани ме докосват. Дали това не са дланите на моята майка или на великата майка на света, която в тоя час докосва земята?
Преди да заспя, разсъждавам за земята. Ще дойде - мисля си аз в предсънните видения - ден, когато ще се зарадват тези корави материци и това кълбо ще звънти в пространството като весела пчелица. Зън, зън - ще пее земята и моретата и океаните ще ликуват и ще се заливат в смях. Когато някой буден в далечните светове зърне нашата планета, той ще забележи една светла точица върху огромно- то петно на материка. Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна? Да, това е тя без друго.
___________________________________________________ 96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип.
97 Холан - дума за несъгласие, възразяване.
98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от немски произход. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По- малко е известен като автор на 24 симфонии.
99 Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682 г.) е знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на севилската школа.