Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси.
Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
„Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
На друго място той казва:
„Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура".
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия."
Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план.
Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ?
Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
-------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.