Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува.
Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко!
Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби. Въ този смисълъ на думата, тя е мѣсто на „безбожие“. Защото, вънъ отъ Любовьта, Богъ остава непонятенъ за човѣка. Може да се говори за Него, може да се създаватъ религии и религиозни култове въ Негово име, може да се разисква за Неговата сѫщина, „атрибути“ и т. н. — всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта.
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.
И за да се пробуди висшиятъ животъ на Любовьта у човѣка, трѣбва да се пробуди преди всичко неговата душа. Въ нея, именно, се таи центърътъ на тази първична божествена същина.
Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано:
„И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.
Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса.
Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи.