Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете“. Другояче той се определя като каузалност, причинност, т. е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон:
В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливости“ ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв й той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил. Така, всяко добро направено от нас, ще се върне пак при нас. И всяко зло, причинено от нас на другите, рано или късно ще сполети и нас. Днес ние разполагаме с такива условия и средства, каквито сме си създали в миналото, близко или далечно. А утре ще разполагаме с такива, каквито си създадем днес. Следователно, човек е сам творец на съдбата си.
От друга страна, човек е творец и на самия себе си във всяко едно отношение. Всички негови способности са негово собствено дело, или по точно, на Божествения Дух, който работи в него. Той ги е разработил, развивайки с упорен труд Божествените зародиши. Всички хора имат в зачатъчно състояние различните видове заложби, но не всички са ги развили до еднаква степен. Например има гениални музиканти, художници, математици, писатели и т. н., които още от най-ранното си детинство проявяват необикновени способности. Не ще съмнение, те са употребили дълъг, упорен труд през миналите си прераждания, докато ги развият до такава степен.
Изобщо, карма на един човек е сбора от всичките причини, които той е положил в миналото със своите действия и мисли и чиито следствия той ще трябва да изпита. Така, от личната карма на човека зависи в какво семейство и между какви хора ще се роди, какво тяло ще има — здраво или пък предразположено към болести, с кои хора ще има близки връзки в живота си, какви ще бъдат техните отношения и т. н. Всичко това показва, че човек до голяма степен е свързан от своето минало, и че има неща, които той не може да избегне, каквото и да прави. Обаче, това не ще рече че нему е отнета всяка свобода на действие. Напротив, човек е винаги свободен да избере едно или друго направление в живота си. Яко той с неразумните си постъпки в миналото е създал лошите си сегашни условия, то пак той, чрез разумна дейност сега* може да си създаде по-добри условия за в бъдеще. Затова човек никога не трябва да се отчайва: колкото и да е тежка неговата карма, колкото и да е обвързан той от миналите си дела, пред него винаги се намира отворен път, по който той, след като ликвидира с миналото, ще може да си създаде едно по-добро бъдеще.
Ето защо, единствения път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души — безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата“. Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили — като изтърпим съзнателно и със смирение следствията му.