Дигни нагоре очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе... За какво ти говорят звездите?. . . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?...
За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? —
— „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“
Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. ..
И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние.
Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване. Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук. В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него.