Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация.
В всеки случай, както днес, така и винаги досега, в историята на човечеството, в живота на хората се срещат безброй най чудни, непостижими и „невъзможни“ за материалиста резултати на молитвата.
Невидимият свят не е нито сляп, нито глух, нито пък е някъде далеч от нас и потънал до такава степен в своите собствени работи, че да не може да чуе гласа ни, когато той е отправен с пълна искреност и когато молбата ни не е в противоречие с Божията воля — с предначертания ход на нещата.
И, често пъти, самата тази готовност отнема от пред нас горчивата чаша, защото ний сме я приели вече в съзнанието си. А, нередки са случаите, когато, колкото повече се дърпаме, колкото повече упорствуваме да приемем едно страдание или изпитание, с толкова по-голяма настойчивост ни се налага то.
Комбинирането на молитвата с дълбокото дишане ни дава сила и дълбочина, които са необходими за успаха на молитвата.