ПАТАРАК И РИБОК

На разходка из реката

тръгна баю Патарак,

весело с крила запляска

и закряска: „квак-квак-квак"

А отдолу из водата

там в съседний вир дълбок,

важно, важно и надменно

гледа господин Рибок.

„Здрасти, — казва Патаракът, —

ех, но скрит под таз вода,

ти не знаеш що е въздух,

слънце, радост, свобода!

О, ела при мене горе,

с мене тук заплувай ти,

над водата ти заплувай

и приятел ми бъди",

Господин Рибок изплува

над водата в тоя миг,

глътна въздух. — но му стана

зле, и той нададе вик:

„Не, не мога тъй да плувам,

въздухът не е за мен;

най-добре е да си бъда

там, където съм роден ..."

Свят му се зави, назад се

килна господин Рибок,

и отново се цамбурна

пак във своя вир дълбок.

А над него Патаракът

се закиска: „квак-квак-квак!

нищо не разбираш, байно ...

Гледай ти, какъв глупак!"

Гео Милев