Алтернативен линк |
ВЪРХОВЕТЕ
Като беловласи мъдреци от древността, възбог издигнали глави във вечното съзерцание на необхванатото, стоят каменните исполини на земята и притеглят погледите и сърцата на онези, които живеят с безсмъртния копнеж по недостижимото. Пречистеният им небесен дъх, блясъкът на светлите зари върху кристалните издигнати чела са сила и вдъхновение за земния човек, потънал в долините на живота.
Към вас, могъщи върхове, братя на слънцето, отлитат ни душите, за да се просветят, защото във вас е скрита тайната на висшето познание. На белите ви ледени скрижали звездите са записали поемата на битието!
При вас дори и птиците не стигат, обители на мощни духове, а през изминалите векове колцина са докоснали премъдрите ви светнали чела?
Но, върхове, величествени стълбове на този храм-земя, знаете ли защо тъй силно ви обичам? — защото ми напомняте за онзи свят, за който толкова дълго съм копняла! И знам, че някой светъл час при вас тих пристан ще намеря, преди да се простя навеки с моя земен път. На най-високия от вас челото леко ще докосна с последния си топъл дъх — и само леденият ви лъх — само пречистеният ви леден лъх ще ми помогне да отлитна там, където взорът ви в екстаз е прикован — да търся извора на вечната ви тайна.