РЕАЛНОСТ

Колко живота угасват под сянката на високия връх! Колко пътници тръгват за високия връх и спират някъде в подножието му или се връщат от средата на пътя си! А колко пъти в земната или океанската пустиня миражите, сенките и страданията се вземат за действителност!

Така е на Земята.

Преходният свят, в който живеем, е свят на относителни величини. Тук мерим нещата с времето и пространството, но реалният свят е несъизмерим с относителните величини като време и пространство. В тях се проявява физическият живот. Времето само определя нещата, защото в него придобиват завършен вид, а пространството може да се намалява и увеличава в зависимост от скоростта на движението, без да е реално.

Има нещо, което обхваща в себе си времето и пространството, а то е реалността на живота. Реалността, духовният живот е извън времето и пространството.

Времето се оплодотворява и придобива смисъл в мига, в който съзнанието ти се пробуди за великата реалност, към която всичко се стреми. Както пътник, залутан сред гора, е лишен от представата за местността, за условията и възможностите, които предлага широкият простор, така и човекът, ограничил съзнанието си във времето и пространството, не може да обхване и разбере самата реалност.

Реалността се съдържа в единния, вечен живот, който е в самият Творец. Реалността е животът на Бога, в който живот и ние сме съпричастници. И колкото е по-будно съзнанието ти, толкова по-голям дял имаш в този велик живот. Колкото по-укрепват крилата на духа ти, толкоз по- дълбоко навлизаш в ония светли мирове, трептящи от изобилен и блажен живот.

Безпределни са възможностите на живота. То е изкачване от един връх към други все по-високи върхове, откъдето пред тебе се разкриват все по-просторни хоризонти, пътнико към Вечността.