След една пауза от десетина дни групата ученици отново се събраха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха свободните от задължения ученици заедно с любознателния и най-свободен в разговорите с Учителя.
Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог.
Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот.
Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от Любовта?
Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога градивна, чиста и възвишена. Ако допуснем, че Любовта и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота? Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в любовта?
Това, което казах за Любовта, отнася се и за Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието, което хората придобиват в живота. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противоречиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна. Тя е над теорията и хипотезите. Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание. Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена душа!
Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограничения.
Можем ли да живеем без мъдрост? Да, можем, но без мъдростта знанията ни ще бъдат такива, че не ще ни предпазят да вършим глупави неща.
А без истина можем ли да живеем? Да, можем, но без истината ще имаме такава свобода, която не ще се отличава от кое и да е друго робство.
Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал. Когато го налетят неприятности, трябва да каже: В положение съм, защото отрекох трите велики основи на живота.
Настъпи за няколко минути тишина. Всеки размишляваше за нещо във връзка с това, което каза Учителят.
Ученикът: Аз ще Ви помоля от името на братята, с които приказвах преди два дни. Ние искаме да ни зададете една тема, която всеки ще развие по начин, който той намира за най-добър. Но искаме темата да бъде във връзка с това, което най-напред трябва да развием и което според Вас липсва на нас, младите.