Хората имат съвсем своеобразни разбирания и мнения за дадена личност, която по един или друг начин се е наложила на вниманието на обществото. Така за Учителя на Бялото Братство се говорят най-различни неща, които сравнени едно с друго, се намират при някои случаи в непримирими противоречия. Духовните хора най-често желаят да определят кой е този, който ги ръководи, като вместо да следват неговите съвети, търсят неговия произход далече в миналото. По такъв начин поради несъвършенството на подобни „начинания“ може да се дойде до различни заблуждения.
В настоящата глава от книгата за Учителя Беинса Дуно ще дадем извадки от неговите беседи и разговори, в които макар и много рядко той е говорил за себе си.
Като изнасям известни истини, мнозина казват, че ние духовните люде не сме с всичкия си ум. Но кажете ми кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.
Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето?“ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите.
Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата.
Светите старци мислят какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна направо към Господа. Друго покаяние не зная. Ще кажа: „Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си. Нямам нужда от нищо друго.“
Аз искам да събудя у българите вярата в Божественото. Те имат религия, но вяра нямат. Изгубили са я.
Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата Учител. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във въздуха, във водата, в Слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Той е на земята и същевременно е и в други светове.
Може ли човек да блесне повече от Слънцето? Кой гениален човек досега е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са сгрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали любов към Бога.
Не се интересувам нито от лошото, нито от доброто, което се говори за мен. Който говори лошо или добро за мене, то си остава за негова сметка. В края на краищата и в двата случая аз придобивам нещо ценно - уча се и от двамата. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам.
Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат. Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи. Ние знаем всичко за животните, растенията и минералите.
За учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че то е учението на Бялото Братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали на земята, е в това, че те са предали истината така, както Бог я е предал.
След време ще бъдете там, където съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът се изменя и аз се уча. Това, което науча, остава за мене, а това, което вие ще научите, остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие моята. Всеки ще разбере Любовта по специфичен начин. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя, защото Любовта осмисля живота и подмладява.
Някои мислят, че аз искам да използувам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използувам дори една мушичка за своето благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията воля. Никога не съм отказал да изпълня свещените Му мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Истина и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.
Няма грешка, която да не съм я познал. Най-различни мисли, чувства и желания минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не остане нито помен у мен от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Защото не говоря за себе си, че съм голямо величие.
Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията.
Дайте ми съчиненията на някои поети, които не познавам. Като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Също мога да кажа и за философите.
Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата. Сега шестнадесет синодални старци разискват за изключването ми от църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия Закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи?
Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това братство.
Невидимият свят е видим за мене. Той може да бъде видим и за вас. Той е дори по-реален от видимия - разумен свят, в който живеят разумни, възвишени същества.