Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес.
Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни.
Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория.
С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека.
Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.
Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.
Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора.
Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение.
В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това.
Макар и болен, аз успях да посетя Учителя на улица „Опълченска“ 66. Чувствувах силни болки в гърдите и не можех да стоя прав. Свит в един плетен стол, аз чаках Учителя. Когато той се появи, аз станах с големи усилия, целунах му ръка и пак се сгънах на стола. На въпроса какво ми е, аз успях със задъхвания и чести прекъсвания да му обясня страданията си и го запитах какво да правя.
Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му говорех, забелязах, че лицето му е радостно и дори усмивка трепкаше по него. Отведнъж той все още усмихнат ми изкомандва:
- О, Учителю! Никакви болки, никакви болки! - едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение.
Тръгнах си здрав, обновен, радостен. Моята душа беше изпълнена с нещо прекрасно, велико. То не беше само благодарност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума.
Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висшата нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори.
По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга.
Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси.
„Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнание да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят. Когато човек престъпи законите на Великата Разумна Природа, той заболява. Болестите на стомаха и храносмилателната система произлизат от изопачените чувства на хората, а от раздвояването на съзнанието произтичат разните нервни заболявания.“
„Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва разположението си при мъчнотиите на живота, е болен.“
„Чистотата е най-силната крепост против болестите.“
„Силен и с дълбоки старини е онзи човек, който пестил енергиите си. Правило е: придобивайте повече, а изразходвайте по-малко. В това се крие тайната на дълголетието.“
„Не преставайте да се развивате и да растете духовно, защото който престава да се развива, остарява преждевременно.“