Не съществуват паметници, от които може да се види кога е поставено писменото начало на човешката история. По този въпрос съществуват само догадки. Още по-малко се знае откога точно датират историята и културата, а най-много заблуждения съществуват относно това, дали има несъмнен белег за времето, от което е почнал съзнателният духовен живот на човечеството, или кога е поставено началото на тайните и явните духовни школи.
Духът на Христос посети нашата планета тогава, когато бе отбелязана най-последната точка от нисходящия клон от човешкото развитие. От този момент движението тръгна нагоре. Път чрез възхождане се нарича това движение, в който път се крие онова, което някои религиозни люде наричат „благодат".
Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим.
Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници.
Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде.
Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще назовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Петър Константинов Дънов.
Словото и животът на Учителя ще останат като утеха и пример не само за малката българска страна, в която се роди, но и един незабравим дар за всички хора по земята, душите на които са жадни за Божественото знание.
За да има този, който държи в ръката си настоящата книга, една по-пълна представа за Учителя Беинса Дуно, в последващия разказ ние ще се постараем да проследим в едри черти неговия живот и средата, от която той произлиза.