Това се случи по времето на моето духовно детство - през 1938 г. Почуках на вратата на приемната. След доста дълго чакане Учителя ми отвори и без да каже дума, разбрах, че мога да вляза. Докато събувах обувките си в преддверието, той влезе в стаята, седна край масата и заговори:
- Животът е най-силния стремеж на човешката душа. Животът е целта, познанията - методът за постигането на тази цел, а Бог е средата, условията, от които могат да се черпят сили. Всяко живо същество има нужда от среда и условия, в които да расте и да се развива. Средата на човешката душа е Бог. Умът и сърцето са подготвителна среда, чрез която душата приема живота. Душата е потопена във Всемирното Божествено Съзнание. Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога, и тази любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорности за нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаете за новия живот, необходимо е да го живеете. И ако човек реши за една година да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля.
Докато Учителя говореше така, лицето му светеше, а гласът му се лееше като жива вода. Никога не бях почувствала силата на неговото Слово така, както в онези минути. В стаята се носеше ухание на цветя и се чувстваше странно присъствие. Слушах със затаен дъх и записвах без да зная какво и защо записвам.
Учителя постави на масата едно кожено куфарче, разтвори го и започна да ми показва уредите и чертежите на своите френологически изследвания на българския народ през 1900 година. По начина, по който разгръщаше и оправяше всеки чертеж и ми разказваше как е ходил от град на град, разбрах, че тази работа му беше много скъпа.
- Учителю, защо не популяризирате това свое дело? Това са толкова ценни данни!
- Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае: всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една теория, трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца. Няма още кой да слуша и като слуша, да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи. Всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще потърсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. Всяка теория чака своето време. За Бога няма време и пространство, има само непреривна Живот-реалност, която съгражда и възлиза.
Почувствах, че сам Бог говореше през устата на Учителя в този свещен час за онези, които имат уши да слушат.
Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах му ръка и с благоговение излязох.