Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред.
Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща.
Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят.
- Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних.
Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза:
- Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия.
Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай.
- Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято!
Върнах се в София и на работа. Ежедневието ме пое и отново се занизаха дни, месеци, години на труд и грижи. Успявах, но след много труд, всякога едва в последния момент, след като вече се бях уморила в борбата и постиженията ми бяха без радост. И твърде отрано започнах да се уморявам.
- Всеки човек идва на Земята с известни благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и намясто. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и с цялата слънчева система. Той идва на
- Реална е Любовта, реална е Мъдростта, реална е Истината. Човекът от новата култура, която идва, ще бъде с отворени очи и ще живее с принципите на тези реалности. Днес човешката култура и наука са в своите пелени. Те се движат пипнешком. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време ...
- Вие имате чудни познания, Учителю!
- Ти започни с най-малките неща. Не пропускай своя влак. Всякога бъди будна и внимателна.
- Благодаря Ви, Учителю! Вашите думи са словесно мляко за нас, хората на Земята, където се заражда новата култура, за която ни говорите и ни подготвяте.
Записах този разговор в тетрадката си с дата 10 август 1936 г. и дълго размишлявах над думите му ... Размишлявах и благодарях.