В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там.
Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук.
- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.
Влязох в тъмния коридор на Инспекцията. Недоумявах какво ще правя по това време тук. Приемаха само от 10.00 до 12.00 часа преди обяд, а сега беше около 5.00 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам.
- О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на председателя.
- От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих.
- Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми
той.
Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя.
- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата! Че как не ви срещнах досега?
- И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията.
С тези мисли и тази радост не усетих, как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителя разговаряше. Като се приближих до групата, той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза:
- А сега, работи и учи!
Никой друг не разбра какво беше станало.
„Работи и учи!" отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката му и тръгнах за дома, за да зарадвам домашните си.