Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите! Казано е: „Молете се един за друг.“ Когато един се моли за други и последните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях. За всички се молете. По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда. Разбира се, едновременно с това ти ще направиш за него всичко, което е възможно. Като станеш сутринта, кажи: „Да се даде помощ на нуждаещите се, сто училища да се съградят и пр.“ Кажете: „То ще стане!“ Не питайте кой ще го направи, но каквото можете да направите, направете го. Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане. Освен това, радвайте се, че другите успяват.
Когато един наш брат беше болен, неговата жена ми каза: „Децата са още малки. Нека Бог да го остави, докато пораснат!“ Като влязох при болния, видях, че се моли, затова разбрах, че няма да си замине. Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!“, а не да казваме: „За децата, за нас да остане.“
Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето. Тогава привличаш благоприятните условия. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили в Природата не работят. Трябва концентрация, съсредоточаване. За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират. Един от друг хората се ползват.
Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре. Ще извикаш Разумното в Природата, то ще ти помогне. Концентрацията трябва да се опита. При всички неща трябва да има концентриране. Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия.
Човек трябва да знае кое отвлича ума му. Несъществените работи отвличат ума на човека. Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.
Всички огньове са скачени с Огъня горе. Нашите мисли и чувства са скачени с Божиите мисли и чувства. Трябва една вътрешна Школа, трябват работници. Има милосърдие, което е физическо и не допринася нищо. Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче. Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят.
Един брат запита: „Каква е връзката между дишането, от една страна, и размишлението и молитвата, от друга? Хубаво ли е да има размишление и молитва, придружени с дишане?“
Дишането е спомагателно средство и улеснява размишленията. Въздухът улеснява мисълта и чувствата, защото чрез него приемаме Божествения елемент.