Животътъ на земята е подложенъ на едно постоянно ограничение. Човѣкъ е всячески обвързанъ отъ оня порядъкъ, който сега сѫществува на земята. Цѣлото естество на човѣка чувствува това ограничение — и тѣлото му, и сърдцето му, и умътъ му, и волята му. Дори висшитѣ, безсмъртни начала у човѣка — неговата душа и неговиятъ духъ — дотолкова сѫ ограничени въ проявитѣ си на земята, че за повечето хора тѣ дори не съществуватъ като нѣщо реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува.
Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка.
Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта. А онова начало у човѣка, което едничко може да познае Бога като Любовъ, въ нейната космична сѫщина, е душата. Не сърдцето, не и умътъ — тѣ могатъ да иматъ само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Богъ живѣе въ човѣка, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човѣшкото сърдце, нито човѣшкиятъ умъ, а човѣшката душа.
Истинската идея за Бога е идеята за Любовьта, която живѣе въ човѣшката душа. Тази идея не е „фамилиарно близка“, както у религиознитѣ хора, които сѫ хора предимно на сърдцето, не е и отвлѣчена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.
Велико нѣщо е човѣшката душа, за да живѣе Богъ въ нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано:
„И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.
Душата на човѣка прониква неговото тѣло. Тя прониква сърдцето му, ума му, но е същевременно вънъ отъ тѣхъ. Тя прониква цѣлия космосъ, но е същевременно извънъ космоса.
Душата е повече отъ всичко, което можемъ да си представимъ. Тя не може да се опише съ думи.