• 496 • Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта.
Като наблюдавате хората, виждате, че те коренно се различават едни от други. Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с методите на Любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”. Вторият ще приложи един от методите на Любовта и ще каже: “Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея”. Кой може да вярва в успеха на своята работа? – Само онзи може да вярва, който има Знание и Любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва в устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва в неговата устойчивост. Това показва, че може да се вярва само на силния, на разумния човек. Любовта обаче има отношение към страдащите, към слабите. Например, ако имате двама души – единият вярващ, а другият любящ – и им предложите една малка колиба и една голяма висока вила, кой какво ще предпочете? – Човекът на Любовта ще предпочете малката колибка, а човека на Вярата – голямата, високата вила. Това е, защото Вярата обича големите, великите неща, тя работи с големи величини, а Любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че Вярата и Любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
Намерите ли се пред голяма мъчнотия, вие ще си послужите със закона на Вярата; при малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта – малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят Любовта там, където Вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с Любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с Любов, вие трябва да я намалите в себе си, да я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се издължи, той идва при вас да ви моли да му простите дълга. В случая този човек разчита на Любовта ви. Обаче той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина и Любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За целта тя заличава една нула на сумата сто хиляди лева и казва:
− Сега ще платиш десет хиляди лева.
− И тях не мога да платя.
След известно време Любовта заличава още една нула.
− Хиляда лева можеш ли да платиш? – пита тя.
− Не мога.
Тя заличава още една нула.
− Сто лева можеш ли да платиш?
− Не мога.
Зачерква още една нула.
− Десет лева можеш ли да платиш?
− Не мога.
Любовта зачерква и последната нула и остава на човека да плати поне един лев – поне за семето, което е дала. По този начин Любовта намалява мъчнотиите на човека до минимум и го представя в такъв вид, че да станат лесно разрешими. Затова е казано, че Любовта е сляпа за погрешките и слабостите на човека. Тя ги представя в такъв малък вид, че да не обезсърчи и отчае човека. Като ги види толкова намалени, той има дух и сила в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи.
Законът на Мъдростта, в която Вярата взема участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в която съ-ществуват, и изисква тяхното изправяне. Ученикът се извинява на учителя, че не е могъл да научи урока си, понеже майка му била болна или нямал учебници и т. н. Учителят казва: “Зная всичко това, влизам в положението ти, но урокът трябва да се научи”. Значи Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява.
Като ученици при самовъзпитанието си ще трябва да прилагате и двата закона – Любовта и Вярата. Като дойдете до малките мъчнотии, ще приложите Любовта. Като дойдете до големите мъчнотии, ще ги побеждавате с Вярата. Всички големи борци са започвали със закона на Любовта и са свършвали с Вярата. За да придобият мускулите си, те започват с Любовта. Те са обичали работата си и затова са имали разположение да правят ред упражнения, всеки ден да ги увеличават, да пристъпват към все по-тежки и сериозни. Като дойдат до известно постижение, те излизат на борба с по-слаби от себе си, за да придобият вяра в своите сили. Постепенно те излизат срещу все по-силни борци, докато един ден се уверят напълно в своите сили и се обявят готови борци. Те имат вече вяра в себе си и работят с нея.
Тъй щото искате ли да работите върху себе си, да изправите погрешките си, започнете от най-малките и постепенно вървете към по-големите. Това не значи, че трябва да изкоренявате погрешките си и да ги хвърляте вън от себе си, без да им давате условия за по-нататъшен живот. Изкорените ли една погрешка от себе си, посадете я в земята, за да се развива далеч от вас. Това е един от методите на Любовта.
