''Всяко живо Същество, всяко цветенце, всяко плодно дръвче е носител на известна Сила''
''на Природата. Като ги обичаш и като ги отгледаш, ти възприемаш това, което те носят.'' ''Учителят използваше всяко нещо за нагледно обучение и възпитание. През време на разходките'' и екскурзиите, ''като спираше вниманието върху растенията, животните,'' скалите,'' облаците, той имаше предвид идеята, която Природата е вложила в тях, т.е.'' Божественото, което в даден момент се проявява. Него Учителят използваше като най-естествен'' подтик, за да го събуди в нас. През пролетта почти всеки ден излизахме с него из'' ''околностите, сред пробуждащата се Природа. Веднъж, като посочи огрения от Слънцето свят'' наоколо, Учителят каза:''
Човек трябва да гледа небето - синият цвят на небето, за да развие вярата. Нервните хора да гледат зелената трева и няма да бъдат нервни. Хората, които обичат жълтият цвят, са крайно подвижни и пъргави. Които обичат червения цвят са активни.
Учителят показа незабравките, които растяха между тревата около нас, и каза: