От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка - по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето - тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за истината, подразбираме реалността. И всеки, които иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на реалността, но не и самата реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази реалност е вътре в човека, това е човешкият „Аз“. В момента, когато съзнаваш че си „Аз“, тогава се ражда Христос вътре в тебе - това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие.
Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност. Така външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Например буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по-груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.
Има цяла наука за движенията и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно вдигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тези сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и rip.
Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук, на земята, а не горе на небето. И при този, временния живот, можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни.
Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешният Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.
Когато се роди „Азът“, всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеалът на всеки човек.
По беседа, държана от Учителя на 10 януари 1932 г.