При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство.
Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си грамаден опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите“, за щастливите или злощастни „съвпадения“ и т. н. Думата „случайност“, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие.
Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред“, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума, става реч за неговото „назначение“, което, по една или друга причина, все се забавя. Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра“ или „началника“ и пр. и пр. — и работата се урежда. Щастлива случайност!
Или друг някой — както се е случило горе- долу с откривача на радия, Кюри — си върви по улицата, но на ъгъла, кога да прекоси улицата, се сблъсква с някой автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука!
Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко, както нам се струва. Статистиките относно злополуките, що стават в течение на 1 година в некоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известен периодицитет — при по-точно изследване.
Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга — привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед — линии на живот и съдба. До мига на срещата — никакви пресичания. При срещата — в един даден момент — става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на един от тия двама души. После тe могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия — това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност“.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности“, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба“, а източните народи зоват „карма“. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология.
Това лежи в нейната — непонятна за нас — власт.
Тук се разкрива широк простор за теоретизиране пред всички ония, които се интересуват от животрептящите въпроси на „съдбата“, на „кармата“. Каквото и да се теоретизира, обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности“ съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
На край ще спомена пътем за един друг вид „изключения“, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се догаждаме по ред „личби“.
Днешната епоха затова, именно, е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което засега земята и едно изключение, което засега слънцето. В окултната механика, според твърдението на ония, които знаят, съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщения на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение. Не мога да си позволя да разисквам тоя закон, защото той да- леч надхвърля сферата на съвременните знания, ала все пак го привеждам, за да наведа на мисълта, че много от ония пертурбации, кризи, промени, които — изглежда — засягат по-издълбоко живота на съвременното човечество, се дължат негли на по-дълбоки причини, дължат се на фактори от космично естество. И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните пулсации на Времето.