– Както мъчно се изкачва човек по високите върхове, така мъчно се изкачва по високите места на духовния свят. Животът е изкачване на висок връх. Някой ми казва: „Пъшкам, измъчвам се”. Разбира се, нагоре отиваш и затова пъшкаш.
Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот.
Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана.
Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му.
Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи.
Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората.
Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли.
Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела. Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава, каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава разбираме езика й.
''Един брат запита:''
''– Защо добрите страдат, а не лошите?''
''Учителят каза:''
– Добрият градинар подкастря облагородените дръвчета, а дивачките оставя да растат на произвол. Докога? Докато дойде и техният ред, за да ги облагороди. Като заколят някоя овца, другите овце стоят и гледат, но и тях чака същото. Редът им още не е дошъл.
За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания.
Когато човек страда, той е причината, понеже е изпуснал известни случаи, закъснял е с една минута и влакът е заминал.
Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния. Слабият го бият, не защото е слаб, а защото не е умен. Слабият не трябва да мисли, че е силен. Когато престанете да мислите, че сте силни, ще престанат да ви бият.
Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво. Това са страданията, през които ще минат.
Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него.
Истинско посвещение получава онзи, който знае защо го бият. Човек, за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен.
Щом истинският живот дойде, ще престане плачът.
При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа.
Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост.