Представете си едно езеро; ако се прекъснат всичките му връзки с извора, какво ще стане с него? Ще пресъхне. Това е обезверяване. Като се обезверите в този малък живот, който имате, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното. Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка. Какво трябва да правите? Свържете се с Реалното. Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога. Щом някой се съмнява в Бога, той е изгубил всичко. Щом някой се усъмни в Бога, колкото и да е напреднал, то в него настава цяла катастрофа. Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки. Казано е: „Не се свързвайте със света.“ Една връзка е достатъчна. Ние страдаме от много връзки. Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени.
Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства. В думите на ученика винаги трябва да говори Бог. Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир. Когато си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над теб и ти подава ръце. Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи. Когато изпаднеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви!“ И тогава ще се прояви Бог.
Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме.
Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние.
Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.
Трябва да имаме вдъхновение. В Пловдив една цигуларка свири пред мен и каза, че никога не е свирила в живота си така, както тогава. Баща ѝ, който я гледаше отстрани, изрази възхищение, че никога не я виждал толкова красива. Тя имаше вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия.
Станеш сутрин и докато се върнеш вечер какво си извършил за Господа? Този, който е в непрекъснат контакт с Бога, е един извор. Тогава всички възможности са отворени за него, той влиза в нови условия. Настигнах една сестра, която носеше тежка стомна от чешмичката при Дианабад; тя често спираше да си почива и ѝ казах: „Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начинът: кажи си „Господ и аз носим тази стомна.“ Това се отнася и за всяка друга работа, която вършиш. Щом си кажеш „Господ и аз ще го направим!“, и тогава ще успееш.“
Всичко, което не е Любов, не устоява. Външната любов, с която се женят сега хората, е мазилка. Днес измажеш къщата, но утре мазилката ще рухне. Сегашната женитба не е ефикасна, понеже се влюбват във външната страна, във фасадата, не образуват духовна връзка и мазилката се лющи. Кой ти е роднина? Който люби Бога ти е брат и сестра.
Ти не можеш да постигнеш никакъв свой копнеж без Любовта, която произтича от Бога, без онази Светлина, която излиза от Бога и без онази Светлина, която се разпръсква от Божия Дух. Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха.
Великото разумно начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под Неговия контрол. В Него живеем, движим се и съществуваме. Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден.
Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.