Наближи решителният ден. Гемиджията устоя на дадената дума. Поправи коритото на гемията като притегна дъските, сложи нови ребра и добре затисна и насмоли всички прозирки. Купи нови въжета и накрай смени и голямото платно. След това намери едно буре, което събираше близо сто литра и го напълни с вода. За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно.
Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден.
Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед.
Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не излязоха да ги изпратят. Те се бяха наговорили да се сбогуват в домовете си, защото не биваше да се разгласява, че младите хора ще пътуват за далечната Света гора. Особено домът на Йоргаки трябваше да се варди от много нови подозрения. И без това хората смятаха, че той мъти водата на гръцката митрополия и приказва открито против поповете, които мамят селяните, вземат им владичината и казват, че всяка дума в молитвата, казана на друг език освен на елински, не се приема от небето. Хората пък, които изпращаха от четирите къщи младежи за манастиря - един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата.
Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания.
Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия.
Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия.
Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата.
- На добър път, Господ да помага! - каза гемиджията и се прекръсти.
- Амин! - казаха почти едновременно младежите.
Варна и българският бряг останаха вече назад. Тук-таме блещукаха светлинки от къщите на ранобудни люде. От пристана, който оставаше малко встрани, се спущаха във водата къдрави потоци пламък. Леонис се суетеше напред-назад, превързал края на платното за едно от колчетата на борда, прехвърляше сандъците, навиваше въжетата и проверяваше дали е добре закрепено бурето с вода, защото той знаеше, че може да дойде и вълнение. После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията.
- Ако носите повечко пари - продума той, не е зле да ги позакътате по-надълбочко из дрехите или пък ги зашийте като кръпки на старите си парцали.
- Защо, кирио Леонис? - запита Тодор Хаджимавродиев.
- Все по-добре е така. Човек не знае къде кого ще срещне, когато е на път.
- Та ние не сме на друм, а в морето.
-Ив морето можете да срещнете такива, които могат да ти бръкнат в джоба.
Позасмяха се младежите, но все пак един малък страх пропълзя у тях, защото този човек ги подсети, че в морето се срещат разбойници, не по-малко опасни от пладнешките харамии, които живеят из покрайнините на турските села.
Константин, който вярваше, че отива да служи на Бога и на народа свой, не се уплаши. Той седна малко по-напред върху един сандък, зави се с дебелия япанджак, който му бе дал вуйко му Йоргаки като дар от неговата жена и, като се загледа в далечината, където вече се очертаваше резедавата ивица на идещия ден, зашепна тихо:
- Отче наш, Който Си на небето...
Когато след два часа слънцето изгря едро, оранжево и сякаш окъпано във водата, когато се проточи трептящият огнен път в морската далечина, едно радостно вълнение премина през душите на пътниците и дори Леонис, който дотогава мълчеше, запя гръцка мелодична песен, която милваше слуха заедно с равния шум на водата пред носа на гемията, а вятърът тайнствено подсвирваше, като се плъзгаше по голямото платно.
И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя. В този прочут град живее падишаха, там се точат ятаганите за непокорните глави на раята, там гръцкият патрика иска да събере под своя закрила всички християни, като отхвърля българското духовенство.