Всеки бързаше да приготви повече подаръци за болните войници или деца. Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом.
Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам.
Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество."
— Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца.
И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници.
Идеята беше чудесна, спонтанна и навременна. Изпълнението й зависеше от умението да се задържи и развие изкусно.
Всички деца станаха джуджета и идваха сутрин рано на училище, за да могат да изработят повече подаръци. И у дома си дори носеха работа.
Радостта, с която приготовлявахме за другите, беше не по-малко и наша радост. Наред с работата вървяха коледните песни, стихотворения и приказки.
Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас. Това беше много навременен въпрос за разрешение. На всички им се искаше да го видят. Разказах им приказката за дядо Коледа в планината, Решихме да му пишем писмо, за да го поканим. Сложихме писмото на прозореца, откъдето джудженцата му ще го вземат и занесат. След няколко дни получихме пак по джудженцата му отговор, намерен на същото място, където оставихме нашето писмо. Подготвяхме усилено забава със специални, номера, празнична нарочна украса на стаята и елха с много играчки, украшения и пр., приготвени повечето от самите деца. Не оставяхме назад и подаръците за другите. Но, ето че след десетина дни, когато заучихме много коледни песни, стихотворения и балетчета, малките започнаха да питат: Ама наистина ли ще дойде дядо Коледа ? Той истински ли е? Не е ли като всички други хора и не остарява ли? и др. т.
Ето въпроси, на които трябва да отговорим без да заблуждаваме малките.
— „Той не остарява деца, защото е самото добро и радост!"
— А къде живее ?
— Дядо Коледа живее в сърцата на добрите хора. Ето, вие всички сте добрички. Тези всички подаръци нали ще ги занесете на децата, вашите другарчета, за да ги зарадвате. И колко много ще се радват тези деца! Така и вас ще зарадва някой друг с подаръци. Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа.
Най-после очакваният ден дойде.
Стаята беше празнично украсена: прозорците бяха затъмнени със синя хартия и по нея летяха бели пухкави снежинки. По тавана трептяха златни звездици. По стените имаше елхови вейки със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7. Около него, в кръг на столчетата с усмихнати лица и трепкащи сърца седяха децата. Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си.
Тържеството започна.
Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец.
Дядо Коледа всред децата — картината бе трогателна. Трепкат детските сърца, сияят засмените им лица. Започнаха въпроси, песни и веселба. Мина кратка беседа с дядо Коледа, след което той раздаде на всички деца подаръци (от родителите). Даде подаръци и на родителите (сюрприз от децата). Това са моменти, за които не може да се говори, защото неуловима е радостта; тя само живее и трепти в сърцето.
Предварителните обяснения бяха необходими, защото те дадоха възможност на малките деца да изживеят пълна и чиста радостта, без да търсят кое е истина и кое не е. Те всички знаеха, че самите ще станат утре дядо Коледа за други деца. Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки.
Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки.
В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията.
На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
