2. Как децата се научиха да лягат вечер рано
При влизане всички деца спокойно, без редица, но с ред, изтриха си обувките на изтривалката, минаха тихо през коридора, окачиха си шапките и палтата и влязоха в стаята. Поздравихме се с песен.
— Най-напред, нека видим при кого е дошла феичката на чистотата. Тя отива само при добрите деца. Сега ще ви прегледам за да намеря най-добрите от вас, — подех аз, като почнах наред да преглеждам децата. — О, две деца е прескочила феичката, а едно дете е забравило да си вземе кърпичка. Дано утре да дойдете всички чисти, за да ви кажа една нова песен за ръчичките. А сега, коя песничка да си изпеем?
— Ний сме малки дечица.
Изпяхме я общо.
— Днеска децата ще се запознаят с едно ново другарче. Виждате ли го, колко кротко е седнало? — Всички се оглеждат и го търсят с очи. -— Ето го, чака в кукленската къща да го поканим да седне при вас.
— При мене, при мене да дойде! — обадиха се няколко гласчета.
~— Куклата обича да седи до тези деца, които са най-здрави и-най-силни. А знаете ли кои са такива деца ? Които си лягат рано, — казах аз, като взех куклата на ръце. — Което дете от вас си ляга вечер рано, при него ще сложа куклата, защото то е силно и ще може добре да я пази.
— Аз си лягам рано, — обади се Мичето.
— И аз, и аз не чакам вечер татка, — побързаха други.
— Днеска куклата ще седи при мен. Утре ще попитам всяко дете поотделно, кога е легнало да спи и ще я сложа при тези деца, които са легнали най-рано. Ако всичките деца си лягат всяка вечер в 8 часа всичките ще бъдат силни и тогава новата ни другарка ще сяда наред при всяко дете, защото всички ще могат да я пазят добре. Сега, куклата иска да се запознае с вас. Всяко дете ще идва при нея, ще застава прилично и ще се ръкува, като си казва името,
— Тя как се казва ? — запита Минчо.
— Куклата няма име, ще трябва да я кръстим (идея за обща игра — кръщение).
— Сега да почнем, ела Савчо и т. н., наред имахме случай да чуем още веднъж имената на другарчетата си, същевременно и упражнение за ясно и учтиво запознаване. Така новата ни другарка се запозна с всички деца.
— Колко е хубава рокличката й, — обади се Верка. Това беше достатъчно, за да подемем разговор за чистата кукла, за чистите деца и да кажем на новата си другарка всичко каквото сме научили за чистотата и реда.
Звънецът бе ударил за излизане. Предложих да разходим куклата на двора. В стаята останаха само дежурните.
След почивката интересът около куклата продължи. Всяко дете каза по няколко думи за своите кукли в къщи. След това, попяхме няколко песни и изиграхме няколко игри на новото ни другарче като помолихме и то да каже нещо.
— Вместо куклата, аз ще ви изпея една песен, — казах аз като запях „Имам си хубава кукла".
— Може ли куклата да пее ? — запита Ванчо.
— Незнам. Ще запея аз, а вие внимавайте, може да запее и тя, — повторих песента.
— Куклата не е жива и не знае да пее, — обади се нетърпеливо Боби.
— Вместо нея да попеем всички!
Така, повторихме няколко пъти новата песничка и почти я научихме. Беше дошло време за обяд.
Оставихме новата другарка в кукленската къщичка, обещахме й, че ще си лягаме рано всяка вечер и всички с песен завършихме работата си преди обяд.
Така неусетно в забавна игра взехме: 1) за рано лягане, 2) нова песничка „Имам си хубава кукла", 3) повторихме миналите уроци за чистотата и реда в стаята и 4) упражнихме запознаване.
