Изложбите са- друг вид извънредни събития. Децата обичат да рисуват, да моделират, да режат и да шият. Едни по-малко, други повече — всички могат да работят. Всяко дете нарежда в шкафчето си всичко, каквото е могло да изработи през годината. И ето как, неусетно, за радост, за поощрение и общо съревнование, бихме могли да предложим на децата да се уреди в стаята изложба-базар от изработени предмети, от рисунки, само от моделирани предмети, или само сезонна изложба, напр. есен, зима и пр. Естествено е, децата, да знаят по от рано и да се подготвят, т. е. да работят по-внимателно и амбициозно. Всичко изложено трябва да бъде само детско. При организирането и подреждането на последната вземат участие децата и майките. Този контакт с родителите е от голямо значение, последните могат да ни бъдат полезни при много случаи. Подреждането на изложбите трябва да стане много внимателно, с вкус и маниер. Предметите могат да бъдат наредени по вид или комбинирани, напр. в един ъгъл да наредим зеленчуковата градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н. или в пясъчника ще композираме влак от кутийки, траверси от картон, мост и тунел от тухлички, гара от картон, градинка от изкуствени цветя, кантонери от резба и т. н. По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета, лозе, градинка и пр. Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени. През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и демонстрация — самите 'деца да работят.
Подобни базар-изложби могат да се уреждат при известни случаи, празници или сезони. Тук всяко дете може да види своите собствени сили и да ги сравни с тези на своите другарчета. Подобни изложби ще развият у децата съревнование, амбиция, творческа дейност и цел. Не е излишно да подчертаем още веднъж, че всяка детска изложба е ценна дотолкова, доколкото ни представя самостоятелни детски работи. А такива ще имаме тогава, когато даваме на децата възможност да работят повече и при това работа, която е по силите на възрастта им. Смешно и наивно е да хабим време и материал и да работим ние, за сметка на децата. Малка помощ от време на време за поощрение е полезна, но не и повече.
Детските изложби са добър опит за създаване социално чувство у децата. Тук виждаме да работят всички за една обща цел — колективен труд.
Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста. Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим лятото и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо. На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки. Врабченца ще търсят трошици, цветенцата ще спят и т. н. според детския интерес. Ще. представим пред децата най-характерното за различните случаи и сезони. А ето че пристига и царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ?
За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др.
С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме.
С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа.
Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник!
Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа. Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа. Но днес 80 процента от тях питат: истински ли е, защо му е от вълна брадата и пр. (говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения.
Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост.
Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората.
Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората.
Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи.
Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни.
Нещо повече. Истинският възпитател не чака броените празници през годината, за да създаде радост на своите деца-ученици. Той сам умее да направи от всеки ден празник, изпълнен с идейна творческа радост и реална красота.