НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_21 ) Промисъл

  Акордиране на човешката душа - т. 1 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>ПРОМИСЪЛ</span></p> <br /> Беше в първите години. Един брат посети Учителя на ул. „Опълченска „ № 66. Тогава Учителя приемаше горе, в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли:<br /> <br /> Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат. И ако те помагат, всичко става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно. Земният живот е съграден от големи противоречия. Студено ти е, но топлината на въглищата е предвидена още преди хиляди години; затова ги е направила Природата. Тъй че тя прави много нещо, за да бъдат хората щастливи. От Духовния свят всякога ни се притичват на помощ и ни избавят от много неприятности. Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Ти всякога ще имаш нужда от слънце, дървета, вода и пр. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идат в теб, други са ги създали. Днешният ден е устроен от нашите приятели. Ти имаш огромно богатство – отличен ум, отлично сърце, отлично тяло. Употреби това богатство.<br /> <br /> В Природата всичко не ни се дава наведнъж. Дават ни се малки условия, за да правим усилие. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората; за да не става това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо, но тогава ще бъдете нещастни хора.<br /> <br /> Братът попита: „Учителят смята ли се за условие за ученика или Той е възможност?“<br /> <br /> Учителят не е условие, а възможност за човека.<br /> <br /> Ако влезеш в хармония с Природата, с Разумните същества, ще ти се помогне. Някой, който е хармонизиран с теб, ще ти донесе прясна пита, гърне с боб. Ако си в хармония с Природата, това ще дойде точно навреме. Това може всеки да опита.<br /> <br /> Ако ние работим за Любовта, всичко, което е навременно, ще дойде. Има неща, които не са потребни или пък не са навременни, или пък може би искат по-дълго време, за да станат, може би, след няколко години. Човек, който върви по Божествения път, немислимо е някой да го спъне. Но докато се убеди, докато добие една разумна опитност, той сам се спъва. Ние страдаме, защото сме заняти с много материални работи и ако внимаваме на Божествената мисъл, то седемдесет и пет на сто от нещастията ни щяха да се премахнат и само двадесет и пет на сто щяха да останат, понеже има неизбежни неща.<br /> <br /> Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промишлява. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас?“ Ами птичките в гората, рибата в реката, червеите в пръста? Щом Бог обръща внимание на всички тях, ще обърне внимание и на теб. Хубостта на Живота е в това да знае човек, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. От Господа всичко е предвидено. Онази сила, която е създала цялата Вселена, не е оставила човечеството само. Има един закон, който работи, но не така както ние мислим. На всяка стъпка има Промисъл, но хората не виждат. Не с човешките усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят постарому и не оставят на Божествения промисъл да се проявява. Хайде, да кажем, цветята в градината човек ги обработва; но онези, които са на планината? Значи има кой да се грижи за тях, има Промисъл!<br /> <br /> Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, зъбите, езикът са все блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят. За всичко го предупреждават. Вяра, Вяра трябва, както у децата. Казано е: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ А хората искат да бъдат като старите.<br /> <br /> Някой път Господ те оставя, но Той е пак при теб и като види, че падаш, ще те хване. При слизане от планината може да си изложен на хиляди опасности и благодарение, че нещо ви пази, вие преодолявате. Някой идва при мен с някоя болест, но тя е повод, за да дойде този човек при мен. Невидимият свят му подготвил този повод, за да дойде и да му покажа каква промяна трябва да стане в неговата душа, за да се свърже с Бога.<br /> <br /> Един беден човек обикалял света. Той вярвал в хората, вярвал и в Бога. Пристигнал в един град и всички други, които влизали през портата, били посрещнати и приети, само той останал да ходи от къща на къща и да чува едно и също – че няма място за него. Отчаял се и казал: „Господи, изоставен съм от всички!“ Но един млад човек го бутнал по рамото и го попитал какво има. Отговорил, че никой не го приема в този град. Младежът бил с високо положение, качил го в един файтон, завел го у дома си, дал му на разположение един разкошен апартамент и му казал: „Тук можеш да стоиш колкото искаш.“ Пътникът казал: „Много добри хора живеят тук.“ Момъкът му казал: „Не, тук е място, дето Бог живее!“ Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за него.<br /> <br /> Братът попита: „Що е Благодат?“<br /> <br /> Природата е пълна само с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила. </span> <br />


  Акордиране на човешката душа - т. 1 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ