Върнатото ограбено
3-ти март, 1943 година – Изгрева – София.
Тази сутрин, въпреки студа, тръгнах сама към Изгрева. Брат Христо ме чакаше нагоре по шосето. Предната вечер се бяхме уговорили да се срещнем в определен час. Причината, която ме водеше при Учителя, беше неприятната случка, която имах вчера по обяд.
Разправих откровено всичко на Учителя. Брат Христо обясни, че хазаите ми месеци наред го тормозели. Следели го като идва при мен, отвеждали го в друга стая и го уговаряли да махне гълъбчето и канарчето ми и да спре свиренето и пеенето ми. Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен.
– Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря – да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна.
Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята...
– Учителю, кажете ми направо. Аз ученик ли съм?... Те как понасят гугутките и врабченцата, които пеят по клоните на голямото дърво, непосредствено до отворения им прозорец?... По някой път протестирам срещу неправдата в света! Не мога да се въздържа да не протестирам!...
Учителят ме погледна спокойно, усмихна се и ми каза:
– Ти протестираш, защото са те ограбили в миналото. С това протестиране, ти връщаш назад ограбеното.
– Ти какво правиш, например, като се наядеш повече? Не се безпокой! Ти, с този жест, връщаш ограбеното от миналите ти съществувания.
– Не разбирам, Учителю! Обяснете ми с пример.
– Един турчин решил да продава фесове в близкия град. Натоварил ги на камилите си и тръгнал. Пътят му минавал през една гора с високи фурми. Той се спрял да си хапне и да си почине. Нахлупил си феса и сладко задрямал. Като се събудил видял, че камилите седят на мястото си, но фесовете ги няма. Нито един фес не намерил върху тях. Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми!" След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града.
– Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю!
– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира!
Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда.
Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Из пътя не ходех, а хвърчах!...
Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя!
