Отложената репетиция
Съзвучия от бъдещето
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Отложената репетиция
10.03.1942 година – Изгрева – София.
Днес сутринта, в 10 часа без четвърт, отидох на репетиция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програмата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта "Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на мястото си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали "Амур" в операта "Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от "Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега всеки ще ме попита, защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени костюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза:
– Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.
Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи:
– Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях.
Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече:
– Ще ме глобят, Учителю!
– Няма да те глобят! – успокои ме той.
Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града.
В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: "Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?"
Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: "Отложена"!
Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН!
