Акордът на лалетата
10.05.1941 година - Изгрева - София.
Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С влизането си, му казах:
– Учителю, искам да Ви пея!
Той каза:
– Ще пееш с Любов! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се преливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. И най-големите височини на гласа трябва да бъдат меки. Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога. Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим. Този, който само говори, че обича, това са празни думи. Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали.
– Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би.
Учителя ме попита:
– Какво слагате на лицето си?
– Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт "основен тон", с който се закриват и веждите. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето. А от перуката тъй се задушава главата ми, че непрекъснато се изпотява и като сваля перуката, цялата коса отдолу е мокра и ми се явява сърбеж на главата...
– Да, това е доста трудно за теб. Ти гледай с най-малко разноски да минеш там, защото Ние те пращаме временно. Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна маска* на лицето и върху нея ще се рисува гримът. Рекох, не може ли да играеш със своята коса? Да не слагаш перука?
Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя, да се храним. Дежурните сестри ми определиха място от дясната страна на Учителя, а до мен беше седнал брат Христо. Градината пред нас беше прелестно украсена с лалета. Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри. Аз обърнах внимание на Учителя, да погледне тяхната красота и пъстрота. Той каза:
– Те са военни. Най-ниският им чин е капитан. Ние, хората, дефилираме пред тях и те ни се радват, и ние им се радваме. Те са много търпеливи и много се радват също, когато Слънцето огрява чашките им. Те са научили насекомите, които често ги посещават, как да се боядисват в най-различни цветове.
– Те, цветята, пеят ли?
– Те пеят, но нашите уши не могат да доловят тяхната песен, тяхната музика. Когато растат, те пеят!
След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и продължихме прекъснатия разговор.
– Учителю, попитах аз — какви песни пеят цветята?
– Уханието на цветята и плодовете звучи в акорди. Например лалетата имат ДО мажорен акорд.
– Но ние имаме, на всеки тон от гамата, нов различен акорд – казах аз. – Имаме тоническо тризвучие, после на терцата, на субдоминантата, на доминантата и на септимата...
– Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама.
– Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение?
– Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите.
– Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича?
– Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират.
– Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек?
Учителят помълча и каза:
– Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор.
– Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ.
Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат Христо заговори за една братска работа с Учителя.
Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, изпитвам една небесна лекота, радост, забравила съм грижите си и като че ли Слънцето и цялата вселена са мои.
С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и днес. Като че ли криле ми поникнаха. Хвърчах, а не вървях по земята.
___________________ * В САЩ вече се използват подобни маски (бел.ред.)
