НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7_17 ) След страданието иде радостта

  Акордиране на човешката душа - т. 1 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>СЛЕД СТРАДАНИЕТО ИДЕ РАДОСТТА</span></p> <br /> През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица. Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор.<br /> <br /> Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш.<br /> <br /> Иди при някое дърво, погледни го, помилвай го. То ти казва: „Ти седиш по-горе от мен!“ и ти се радва. Есенно време листата му окапват. На дървото това приятно ли му е? Но като дойде пролетта, пак се облича. Бог му казва: „Листата ти окапаха, но пак ще поникнат.“ Съшият закон е и с хората, няма изключение. Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.<br /> <br /> Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?“<br /> <br /> Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.<br /> <br /> Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи. </span> <br />


  Акордиране на човешката душа - т. 1 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ