НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен. И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат, има и хора, изостанали от всички епохи, но избраните ще разберат коя е новата форма, която да възприемат – човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но
утвържд
аването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен!“ В мисълта трябва да има едно вечно развитие. „Познахме Христа!“ – трябва да познаваме постоянно Бога все повече и повече – това е многократен процес. Крайното, към което се стремим, е да бъдем съвършени. „Бъдете съвършени“ е израз, който също така изисква многократен процес. Днес всички хора са поставени в затвор и задачата им е да се освободят от тези ограничения. В бъдеще хората ще бъдат свободни да се проявят и коренно ще се изменят и отношенията помежду им. Любовта е потребна за спасението на света. Новото учение е приложение на Любовта в живота. Христос казва: „Идете известете на Моите ученици да учат хората на това Учение на Любовта.“ Знание без Любов никога не може да се приложи. Ако ли пък нямаш познание, тогава какво ли ще приложи Любовта? Питат се как ли ще се уреди светът. Чудни са хората! Никой не може да дигне с каруца снега, обаче като го напече Слънцето, за 10 дни ще се разтопи. Любовта
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са
утвържд
аването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год. 22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за
към текста >>
3.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество. 19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват
утвържд
аването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и
към текста >>
4.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и
утвържд
аваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.
към текста >>
5.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно. Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл. Утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвържд
аване В Истината. Хората Вечно трябва да учат. Те казват: „Познахме Христа". ТрябВа постоянно да познаваме Бога, Все повече и повече. То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „Бъдете съвършени" обозначава многократен процес. Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че, които са по-напредна-ли, ще имат повече условия за напредък. Но всички ще придобият нещо. Тази вълна вече се чувства. В целия свят има събудени души. Те всички имат широка мисъл. - Кога ще дойде тази вълна в по-голям размер? -попита една сестра. - След няколко десетки години - отговори Учителя. -Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко. Красивото е в бъдещето.
към текста >>
6.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи. Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат. Човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, които искат да заемат мястото против Божествения елемент. И сме против всяко насилие. Аз казвам: Бог е с мене, Небето е с мене. Съвременните хора нямат правилна мисъл. Утвърждаването в истината трябва да бъде постоянно. Мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвържд
аване в истината. Хората вечно трябва да учат. Те казват: „Познаваме Христа. “ Трябва да познавате постоянно Бога, все повече и повече. Това е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „бъдете съвършени “ е многократен процес. Коренно ще се изменят отношенията между хората. Любовта е потребна за спасението на света. Любовта ще спаси света. Това е новото учение. Последното учение е приложение на любовта в живота. И Христос казва: „Идете известете моите ученици да учат хората на любовта.“ Знание без любов никога не може да се приложи. А пък ако няма знание, тогава любовта какво ще приложи? Казват: „Как ще се уреди светът?“ Чудни са хората. Снега никой не може да го вдигне с каруца. А като дойде слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Любовта ще създаде новия свят и всичко тогава ще се преобрази. Любовта е единствената сила, която може да примири
към текста >>
7.
68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното
утвържд
аване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той
към текста >>
8.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и
утвържд
аване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Пет
към текста >>
9.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод. В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните времена.[/left] В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на Божия гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа. В 36-та и 37-ма глава се описва обсадата на Ерусалим от асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел
към текста >>
10.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е
утвържд
ението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното
утвържд
ение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще
към текста >>
11.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато
утвържд
аваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е
към текста >>
12.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за
утвържд
аване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли. 1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят
към текста >>
13.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и
утвържд
авал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се
утвържд
авали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от
към текста >>
14.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себе
утвържд
аване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на
към текста >>
15.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча,
утвържд
ава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили
към текста >>
16.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тялото, когато пожелае. В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско
утвържд
аване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери
утвържд
аването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа
към текста >>
17.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та
утвържд
авал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с
към текста >>
18.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се
утвържд
ава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и
утвържд
ава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се
утвържд
ава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз
към текста >>
19.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
пак в беседата на Козма. Харак- терно за тях е било да казват, че те са именно Божи избраници и са най-близки на Бога като негови чада и приятели. В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди. Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се
утвържд
ава като общо оз- начение на учението. Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога. Така по един двоен път названието богомили се ут- върждава трайно и се запазва в продължение на няколко века." Йордан Иванов Преди да продължа да излагам произхода и учението на Богомилството, ще кажа няколко думи за Бялото Братство, по- неже Богомилството произхожда от Бялото Братство, за да се знае от какъв източник
към текста >>
20.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха: „Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори". Всички школи
утвържд
ават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън. Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка". въпросът е какви им се падат служителите на Злото и какво отношение вземат те към тяхната дейност. Това е илюзорна неуязвимост, защото рано или късно Злото се промъква коварно до тях и намира начин да пречи на развитието им. Учителят показва, че докато човек не приеме Злото за космична сила, винаги ще има противоречия. „Ако търпите Злото, ставате му съучастник"; „ако реагирате със зло, ставате негов роб"; „ако реагирате с добро, го трансформирате". В Пътя на Ученика това е развито умение. Когато корабостроителят
към текста >>
21.
ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
светове, и с по-висши измерения. Природата е израз на света на Принципите, който чрез Законите на Живата Разумна Природа, създава формите на нещата и явленията на материалния свят. Мирогледът на Новата епоха има своите предпоставки, които създават днешния кипеж в народите за независимост. Човечеството постепенно ще реализира идеята за свободата. Не можем да накараме хората да вървят така, както ние искаме. Всяка душа си има свой път. Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството. Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса). Настоящата култура - „славянската", която започва да се изгражда, е Шестата култура на Арийската Бяла раса. Тя ще придаде мощен тласък на философията, чрез своя издигнат мистичен дух. Новата Шеста раса ще бъде създадена от тази „славянска култура"«[2] Останките от Лемурийската Раса (черната) и на
към текста >>
22.
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
етични истини, предадени на човечеството от неговите Духовни Водачи. Новият Космичен мироглед на Учителя насочва човешката воля към творчески постижения в полето на науката, изкуството, философията на живота. Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично
утвържд
ение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен
към текста >>
23.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
третия период от Ерата на Водолея, ще осъществят Третата максима на Свободата. За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание. „Истината ще ви направи свободни!" - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето
към текста >>
24.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
на расите, народите, обществата, родовете и семействата, в които се въплъщават душите. Там точно е комплексният код на Закона за Причини и Последствия. Когато се дешифрира този сложен код, тогава ще се открие решението на всички лични, съсловни, етнически, национални и расови проблеми. Тогава всички усилия ще се насочат към коригиране на грешките от далечното минало, фиксирани в Книгата на Кармата. Тези усилия включват топлината на човешкото сърце, светлината на човешкия ум и
утвържд
ението на волята. Ще се повишат спонтанно вибрациите на целия психичен живот на човека, за да се претвори тази написана материя и да се кодират по-светли страници за нашите бъдещи реализации. Връзките, които съществуват между душите от далечното минало, трябва да се резолират и хармонизират с висшите закони, заложени в основата на живота. Няма да се разпростираме повече върху този въпрос, за да не излезем извън границите на настоящата тема, която се отнася до формите на нещата и събитията. Нека резюмираме: Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще. Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>
25.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е.
утвържд
аване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на
към текста >>
26.
ТРУД И РАБОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
и капитала. След гореизтъкнатите три фази, ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. Дълбоко заложените потенциалности на човешката душа се разкриват постепенно в историческите процеси. Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите. Мъдрецът
утвържд
ава: „... международният мир осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всякога, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие за нормалното развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички разумни хора идват до дълбокото съзнание, че трябва да работят за осъществяването на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислели, че само силата може да внесе порядък в света. Впоследствие обаче водачите на човечеството са се убедили в погрешността на подобно разбиране. Бялата раса е носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на новата шеста раса, расата на братството между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Това е волята на Космичното Начало, Създателят на света." И поставя се фаталният въпрос: Как ще стане това? Това велико
към текста >>
27.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и
утвържд
аване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния. Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални
към текста >>
28.
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и юридическите норми ще бъдат заменени от Космична солидарност, изключваща напълно всяко насилие. Това не са утопични
утвържд
ения; те скоро ще станат реалност. През 1960 г. в САЩ е издадена книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир" от американските юристи Кларк и Сон. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН. Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността. Предвижда се също и създаване на съдебна власт и на полицейски органи. Законите, които асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая сме изправени пред едно сухо юридическо третиране на въпроса за основна реорганизация на ООН. Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе
утвържд
ение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо. А това означава коренно изменение на курса на висшата политика на държавата. След това трябва да се пристъпи към
към текста >>
29.
РЕЗЮМЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
бъде безусловно отречена от ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Този архаичен метод за разрешаване на международните конфликти е носил на хората само материални разрухи и всеобщи духовни кризи. Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проява. Затова Учителят
утвържд
ава категорично: „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие. Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са предупреждение, че ако не се вземе за база на световната реорганизация Космическият мироглед, който осигурява свобода и желания от всички мир, то този нов и спасителен лозунг ще си остане само едно правно понятие, една формула без реално покритие. Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и преустройство; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на
към текста >>
30.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
братя и събуди в душите ни нови сили. Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове. Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се
утвържд
аваше в нас и между нас. Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет. 3 юли, неделя Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб! Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата". Аз съм вече
към текста >>
31.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?" „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се
утвържд
ава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията й — акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри
към текста >>
32.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения. И друго нещо има, което
утвържд
ава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за
към текста >>
33.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за
утвържд
аване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на
към текста >>
34.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите в една учителева беседа, в която той бе казал: „На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“ Всеки събеседник с Учителя получаваше уверението, че той говори с представител на един по-висш свят, където не съществуват никакви заблуждения. Положителният
утвържд
аващ отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение. Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи,
към текста >>
35.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
влизат семейните. Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П. Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот - любов, братство, уважение към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тези общности за обучение, П. Дънов окончателно се
утвържд
ава като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи. Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици. 7. Братското селище "Изгрева" - център на дейността на Бялото братство Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р
към текста >>
36.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и
утвържд
аването на астрологическата ера на Водолея. В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението. Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и надстройката на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората. Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват
към текста >>
37.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." Като червена нишка в учението на ББ бива
утвържд
авана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото
към текста >>
38.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави." б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя
утвържд
ава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява
към текста >>
39.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното
утвържд
аване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо
към текста >>
40.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за
утвържд
аването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit!" - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко!" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте
към текста >>
41.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!" Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас!" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга,
утвържд
аваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!" В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете!" Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен
към текста >>
42.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията,
утвържд
аваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя
към текста >>
43.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила. Учителят на ББ в нашата страна
утвържд
ава, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вътре", а аз, човекът, съм "отвън". Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е
към текста >>
44.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той
утвържд
ава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!" - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все
към текста >>
45.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии
утвържд
ават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К.
към текста >>
46.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание. Това най-древно космическо Учение
утвържд
ава тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма. Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива. В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен живот и тленното си тяло. Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура. По времето, когато Христос е дошъл в плът между хората, тази аура е била в катастрофално състояние - изпълнена с тъмни, мрачни и злотворни форми, характеризиращи равнището на деградация на тогавашното човечество. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Христос донесе на Земята една нова Светлина и нова Сила, чрез която се подобри аурата на Земята и се създадоха благоприятни
към текста >>
47.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й
утвържд
ава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял
към текста >>
48.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето
утвържд
ават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на
към текста >>
49.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се
утвържд
ава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса. България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени
към текста >>
50.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След
утвържд
аването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как
към текста >>
51.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ -
утвържд
ава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички
към текста >>
52.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
изследователски интерес в обителта на Братството, Ст. Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук
утвържд
аване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение,
към текста >>
53.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Любовта. Божественият принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум". Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (
утвържд
аващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността). 3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма). В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П. Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата,
към текста >>
54.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет
утвържд
ава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство". И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната. Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав: - да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов; - да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината; 2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал; 3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца; 4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си; 5) съдействие за
утвържд
аване идеите на ББ за братство и свобода на
към текста >>
55.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)." (Учителят П. Дънов) Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на толкова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мистични концепции, културни феномени и течения в областта на изкуството. Научно-техническият прогрес прерасна по степен на интензивност в революция и значително допринесе за
утвържд
аване на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвременници. Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?", "Какво е моето място в света?", "Какъв е смисълът на присъствието ми тук и сега?", "Накъде води моят път през хилядолетията?" Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род. Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител -
към текста >>
56.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
думи в текста. Какво да разбираме тук под понятието „Небе“, при това – с главна буква? По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ). В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане,
утвържд
аване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) „душа и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като
към текста >>
57.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
стремежът към интеграция (обединение, сътрудничество, хармонизиране на средата и на взаимоотношенията на всички равнища) – това именно е импулсът, който в най-висока степен отговаря на повика на епохата ни; 2) реакция на дезинтеграция (разделяне, разединение, противопоставяне, конфликти, унищожение и самоунищожение) – това е отговорът на силите, имащи за цел да осуетят или поне да забавят възтържествуването на новата епоха в мащаба на цялата планета. Главните движещи сили в
утвържд
аването на Новото (казано на езотеричен език – Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите. Към втората група принадлежи подрастващото поколение. Разбира се, не бива да пропускаме водещата роля на разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюцията на човешкия род, които посредством своята пряка и косвена подкрепа съдействат за осъществяването на импулса към планетарно обновление. Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора. Това е израз на космически закон, който не търпи изключения. Бъдещето е на тези, които открият мястото си в настоящето. Поддръжниците на старото, лентяите на духа, консервираните любители на покой без развитие, фанатизираните последователи на традиции с изчерпано съдържание
към текста >>
58.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от
утвържд
аване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план. Ето и едно важно следствие от третия принцип: Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума. Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: „За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага –
към текста >>
59.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и
утвържд
ава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може
към текста >>
60.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
хора, а суеверието – до обикновените хора. Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум. Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между
утвържд
аването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“ Заслужава си да проследим и друга насока на мисълта на Учителя П. Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог. Когато ние правим сами нещата, употребяваме нашето знание, а пък когато други ги правят за нас, ние прилагаме вярата си.
към текста >>
61.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до
утвържд
аването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!“ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение. Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света. И там е школа, твърди същият Учител, но правилата на
към текста >>
62.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и
утвържд
аването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави
към текста >>
63.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и
утвържд
аване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната
към текста >>
64.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за
утвържд
аване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане. Същевременно той предлага и недвусмислени предсказания за предстоящи социални и природни катаклизми. Не е изключено ние да бъдем свидетели и участници в някои от тях: „Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Онзи строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в
към текста >>
65.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения. Високият идеал не е лозунг, зад който да се скрием от бурите на ежедневието и житейските неволи. Той е начин на живот. Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел. И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето само
утвържд
аване в Божественото. Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност. Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“. Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно. За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен. Високият идеал е един от най-важните жалони
към текста >>
66.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА
 
- Павел Желязков
и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се
утвържд
ава, тя търси и дори изисква признание. Като господствуваща и доминираща личност, интелектуалецът вярва, че е постигнал върха на човешките възможности и че трябва да има признанието на света. Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху
към текста >>
67.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
векове е бил значително по-издигнат. Посветеният в тайните на шаманите е имал голяма духовна сила. Интелектуалецът, със силата и остротата на ума си е склонен да търси успех не по пътя на зачитането и съблюдаването (чрез вътрешна духовна връзка) на природните закони, а чрез еднопосочна, предимно външна нагласа. Това той прави заради ефекта в обществото, за упражняване на власт и извличане на изгода. Съществен принцип, който мотивира неговите цели и действия във връзка с борбата за
утвържд
аването му в социален аспект, е приемането на състезанието и на резултата от него като основен критерий за узаконяване на успеха и на печалбата. Както в миналото, така и днес, състезания се провеждат навсякъде по света и по най-различни поводи. Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора. Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката. Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия? Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл. При любовта няма състезание. Ако добрите хора се състезават в добродетелност, никой няма да
към текста >>
68.
ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
си изградили отношение и позиция спрямо спекулативния интелект. Бегло ще отбележим, че характерното за него е забележителната му интелигентност. Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи. По-силно от нея говори любовта към себе си. Следователно това са хора, които не са в състояние да проявят любовта в нейната пълнота и в поведението им водеща роля има интелектът. Те се
утвържд
ават в живота предимно чрез постиженията на своя остър ум. Този интелект прави дисекции, рови се в древните папируси и архиви, навира любопитния си нос във всичко загадъчно и жадува да разгадае някоя от мистериите на природата. За да удовлетвори това си любопитство, за да запълни празнотите на своята личност, той е готов да пожертва всичко: етика, морал, човешки и християнски ценности. В началото на двадесетия век появата на този тип хора, се свързвало с борбата за живот, борба, в която целта оправдава средствата. В романа „Ученик" Пол Бурже анализира характера на този тип хора. Ученикът на един известен философ прави своите философски и психологически наблюдения и ежедневно води дневник за ефекта, който оказват върху чистите и искрени чувства на една девойка различните похвати, с които той цели да събуди у нея любов към личността си. Според този млад фарисей, който се приготвя да направи кариера като философ, любовта може да се генерира, да се вложи в сърцето на една чувствителна и
към текста >>
69.
Второстепенните линии
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички. Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на
утвържд
аване на съюза между двама души. Ръцете не отбелязват подобни събития, а само дълбоките преживявания и връзки между мъж и жена. Затова линията на брака (ако има такава) показва, че даденото лице има една дълбока, топла и мила сърдечна връзка с човек от противоположния пол; колкото тази линия е по-ясно изразена и дълбока, толкова и връзката е по-дълбока. Ако там има повече линийки, това говори за повече връзки, особено ако тези линийки са ясно изразени. Ако линийките са неясни, имаме израз на несериозни връзки. Ако линийките на брака се пресичат с отвесни линийки, това говори възможност да има деца - толкова, колкото са отвесните линийки. За да можем да определим каква ще бъде връзката между един мъж и една жена - благоприятна и щастлива или неблагоприятна, която бързо ще се ликвидира и ще свърши с раздяла, трябва да се гледа и линията на сърцето, а също и Венериният хълм. Ако линията на сърцето стига едва до Сатурновия хълм и ако имаме малък Венерин хълм, то краят на връзката идва бързо и
към текста >>
70.
Държава въ държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ. Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги
утвържд
ава своята върховна властъ. Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва. Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ
към текста >>
71.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
същината на великата Божия Любовъ, която едничка може да осмисли живота. Тѣ още не могатъ да си представятъ, каква е тази любовъ, въ която нѣма абсолютно никаква користъ, която нѣма никакъвъ личенъ обектъ. Тѣ не сѫ въ състояние да схванатъ, че безкористието е онази връзка, която подържа живота на цѣлото битие. За сега, при тази степенъ на развитие, на която земното човѣчество се намира, то не познава тази вързка въ всичката ѝ дълбочина и сила. Ала Любовьта действува, и тя постоянно
утвържд
ава човѣка въ истината, че Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Тази истина ще залегне въ душата на бѫдещето човѣчество, което ще разкѫса омагъосания кржгъ на четиритѣ надживяни
към текста >>
72.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе. Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат
утвържд
ение известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит. -------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на
към текста >>
73.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като
утвържд
ение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата. 2) Виж върху Научна Метеорология, списание Житно зърно, год. II кн. 1, 2, 3. 3) Виж „Великото
към текста >>
74.
31 август [сряда] 1921 год. - Търново
 
- Георги Христов
Бог без Колебание; 6-то правило: Да се възцари Хармонията на пълното единство между нас. Следва общия наряд и като свърши, изговаря се следюущият метод: „В името на Божията Любов и Мъдрост, в която живеем и се движим, и със силата на Божието Слово - духа се ...ффф, като се изговори - „да се разпърнат враговете ни“. _________________________________________ 14 Всъщност 5023:7 = 717, 57142857, т.е. остатъкът е приблизително 6. 15 Санкционирам - за по-висша инстанция - давам санкция,
утвържд
авам, одобрявам решение, наредба. 16 Липсва 1-ят - вероятно това е Никола
към текста >>
75.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век. И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза. В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние
утвържд
аваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на
към текста >>
76.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него
утвържд
ават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно само
утвържд
аване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. От 1901 г. до
към текста >>
НАГОРЕ