НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
135
резултата в
76
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но
утвърждаването
в Истината трябва да бъде постоянно.
Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи. Божественото винаги се явява, когато има нужда. Като дойде моментът, във време на изпитание ученикът трябва да намери начин как да постъпи по Божественому: той трябва да изучава онова, което ще се добие при еволюцията, и трябва да знае, че придобитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен. И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат, има и хора, изостанали от всички епохи, но избраните ще разберат коя е новата форма, която да възприемат – човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне.
Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но
утвърждаването
в Истината трябва да бъде постоянно.
Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен! “ В мисълта трябва да има едно вечно развитие. „Познахме Христа! “ – трябва да познаваме постоянно Бога все повече и повече – това е многократен процес. Крайното, към което се стремим, е да бъдем съвършени.
към текста >>
2.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Основни идеи във философията му са
утвърждаването
на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение.
Основни идеи във философията му са
утвърждаването
на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт.
Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Най-известното му произведение е „Тъй рече Заратустра”. 21. Кортеза – ясновидка от Сливен, открита от д-р Миркович на неговите спиритически сеанси, защото всичките ѝ предсказания се сбъдват. Тя посочва места край Смолянско, където има минерални извори и където хората могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза живее бедно, нападана и обвинявана от официалната преса, и изчезва от публичното пространство около 1910 год.
към текста >>
3.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват
утвърждаването
на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили.
Това е електричество. 19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб. Правят се меки, криви линии – тук е в действие женският, отрицателният принцип, който обработва Квадрата. Това е магнетизмът.
20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват
утвърждаването
на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили.
21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство.
към текста >>
4.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и
утвърждаваше
в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.
Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и
утвърждаваше
в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
към текста >>
5.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Утвърждаването
в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвърждаване
В Истината.
Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл.
Утвърждаването
в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвърждаване
В Истината.
Хората Вечно трябва да учат. Те казват: „Познахме Христа". ТрябВа постоянно да познаваме Бога, Все повече и повече. То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим.
към текста >>
6.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Утвърждаването
в истината трябва да бъде постоянно.
Човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, които искат да заемат мястото против Божествения елемент. И сме против всяко насилие. Аз казвам: Бог е с мене, Небето е с мене. Съвременните хора нямат правилна мисъл.
Утвърждаването
в истината трябва да бъде постоянно.
Мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно утвърждаване в истината. Хората вечно трябва да учат. Те казват: „Познаваме Христа. “ Трябва да познавате постоянно Бога, все повече и повече. Това е многократен процес.
към текста >>
Мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвърждаване
в истината.
Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, които искат да заемат мястото против Божествения елемент. И сме против всяко насилие. Аз казвам: Бог е с мене, Небето е с мене. Съвременните хора нямат правилна мисъл. Утвърждаването в истината трябва да бъде постоянно.
Мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно
утвърждаване
в истината.
Хората вечно трябва да учат. Те казват: „Познаваме Христа. “ Трябва да познавате постоянно Бога, все повече и повече. Това е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим.
към текста >>
7.
68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Теософите намират, че пълното
утвърждаване
и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония.
Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“.
Теософите намират, че пълното
утвърждаване
и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония.
За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България.
към текста >>
8.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и
утвърждаване
.
В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение.
Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и
утвърждаване
.
Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда. Имало е и академично признаване на астрологията като самостоятелна специалност в някои европейски университети, като този в Болоня, където са се учили Данте и Пет рарка.
към текста >>
9.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Утвърждението
му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее.
от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод. В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко.
Утвърждението
му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее.
Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните времена.[/left] В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на Божия гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
към текста >>
10.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е
утвърждението
на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е
утвърждението
на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното
утвърждение
.
Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното
утвърждение
.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието.
към текста >>
11.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато
утвърждаваше
облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко.
Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там.
Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато
утвърждаваше
облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко.
И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта."
към текста >>
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се
утвърждава
и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство."
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се
утвърждава
и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство."
„Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане." „Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му."
към текста >>
12.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за
утвърждаване
на църквата.
Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово.
Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за
утвърждаване
на църквата.
Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли.
към текста >>
13.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и
утвърждавал
църквите.
А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили.
Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и
утвърждавал
църквите.
После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда.
към текста >>
Така църквите се
утвърждавали
във вярата и от ден на ден се умножавали числено.
Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите.
Така църквите се
утвърждавали
във вярата и от ден на ден се умножавали числено.
Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония.
към текста >>
И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където
утвърждавал
учениците.
Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия.
И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където
утвърждавал
учениците.
Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват.
към текста >>
14.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на
себеутвърждаване
и на смелост.
Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа.
Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на
себеутвърждаване
и на смелост.
Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си.
към текста >>
15.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча,
утвърждава
тържествено поучението за виждащата сила на вярата.
Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча,
утвърждава
тържествено поучението за виждащата сила на вярата.
По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната.
към текста >>
16.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско
утвърждаване
на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята.
В стадия Симон от Киринея, както този на Йосиф от Ариматея, човек е леко свързан с Кръста. Първият път той носи Кръста. Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа.
Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско
утвърждаване
на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята.
Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено.
към текста >>
Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери
утвърждаването
на своята лична съдба в самия себе си.
Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа.
Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери
утвърждаването
на своята лична съдба в самия себе си.
Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста.
към текста >>
17.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та
утвърждавал
църквите.
След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях.
После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та
утвърждавал
църквите.
16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/.
към текста >>
18.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Рим човешката личност се
утвърждава
върху материалното поле в понятието гражданин.
Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма.
В Рим човешката личност се
утвърждава
върху материалното поле в понятието гражданин.
Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е.
към текста >>
Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и
утвърждава
Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека.
В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син.
Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и
утвърждава
Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека.
Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята.
към текста >>
Това е епохата, в която се
утвърждава
властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е.
В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека.
Това е епохата, в която се
утвърждава
властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е.
който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено."
към текста >>
19.
въведение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се
утвърждава
като общо оз- начение на учението.
Те са се наричали също с гордия епитет небесни жители, което личи от един пасаж от беседата. Някои от тях в своите проповеди освен името християни и небесни жители, са казвали, че са мили на Бога. Затова се загатва пак в беседата на Козма. Харак- терно за тях е било да казват, че те са именно Божи избраници и са най-близки на Бога като негови чада и приятели. В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди.
Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се
утвърждава
като общо оз- начение на учението.
Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога. Така по един двоен път названието богомили се ут- върждава трайно и се запазва в продължение на няколко века." Йордан Иванов Преди да продължа да излагам произхода и учението на Богомилството, ще кажа няколко думи за Бялото Братство, по- неже Богомилството произхожда от Бялото Братство, за да се знае от какъв източник произлиза.
към текста >>
20.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Всички школи
утвърждават
, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън.
Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха: „Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори".
Всички школи
утвърждават
, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън.
Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка".
към текста >>
21.
ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на
Утвърждението
по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството.
Природата е израз на света на Принципите, който чрез Законите на Живата Разумна Природа, създава формите на нещата и явленията на материалния свят. Мирогледът на Новата епоха има своите предпоставки, които създават днешния кипеж в народите за независимост. Човечеството постепенно ще реализира идеята за свободата. Не можем да накараме хората да вървят така, както ние искаме. Всяка душа си има свой път.
Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на
Утвърждението
по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството.
Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса). Настоящата култура - „славянската", която започва да се изгражда, е Шестата култура на Арийската Бяла раса.
към текста >>
22.
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично
утвърждение
в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии.
Религията е едно човешко изобретение, в което царуват догмата и деспотичната йерархия. Тези суеверия и предразсъдъци нямат нищо общо с живите етични истини, предадени на човечеството от неговите Духовни Водачи. Новият Космичен мироглед на Учителя насочва човешката воля към творчески постижения в полето на науката, изкуството, философията на живота. Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало
Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично
утвърждение
в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии.
По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля.
към текста >>
Утвърждаването
или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният.
Утвърждаването
или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>
23.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Те ще бъдат потопени в света на
Утвърждението
, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението.
За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание. „Истината ще ви направи свободни! " - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля.
Те ще бъдат потопени в света на
Утвърждението
, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението.
Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието. Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните, обществените, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
към текста >>
24.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези усилия включват топлината на човешкото сърце, светлината на човешкия ум и
утвърждението
на волята.
Материята, която изгражда човешкото тяло, прилича на мек восък, върху който характерът на индивида и всички събития, разиграли се от началото на човечеството, оставят своите отпечатъци. Ще се проучи генетичният код, посредством който става създаването на расите, народите, обществата, родовете и семействата, в които се въплъщават душите. Там точно е комплексният код на Закона за Причини и Последствия. Когато се дешифрира този сложен код, тогава ще се открие решението на всички лични, съсловни, етнически, национални и расови проблеми. Тогава всички усилия ще се насочат към коригиране на грешките от далечното минало, фиксирани в Книгата на Кармата.
Тези усилия включват топлината на човешкото сърце, светлината на човешкия ум и
утвърждението
на волята.
Ще се повишат спонтанно вибрациите на целия психичен живот на човека, за да се претвори тази написана материя и да се кодират по-светли страници за нашите бъдещи реализации. Връзките, които съществуват между душите от далечното минало, трябва да се резолират и хармонизират с висшите закони, заложени в основата на живота. Няма да се разпростираме повече върху този въпрос, за да не излезем извън границите на настоящата тема, която се отнася до формите на нещата и събитията. Нека резюмираме: Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието.
към текста >>
25.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
утвърждаване
правото на силния, е господстващ закон в животинското царство.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е.
утвърждаване
правото на силния, е господстващ закон в животинското царство.
Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението.
към текста >>
26.
ТРУД И РАБОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Мъдрецът
утвърждава
:
Справедливостта, Правдата, визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята премахване на съществуващия антагонизъм между труда и капитала. След гореизтъкнатите три фази, ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. Дълбоко заложените потенциалности на човешката душа се разкриват постепенно в историческите процеси. Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството. Тези преобразования могат да дойдат само по пътя на духовното и културно разбирателство между народите.
Мъдрецът
утвърждава
:
„... международният мир осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всякога, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнанието, че първото условие
към текста >>
27.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и
утвърждаване
на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи.
в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави.
Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и
утвърждаване
на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи.
В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.[/left] За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния.
към текста >>
28.
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Това не са утопични
утвърждения
; те скоро ще станат реалност.
Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право. При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и юридическите норми ще бъдат заменени от Космична солидарност, изключваща напълно всяко насилие.
Това не са утопични
утвърждения
; те скоро ще станат реалност.
През 1960 г. в САЩ е издадена книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир" от американските юристи Кларк и Сон. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН. Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността.
към текста >>
Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе
утвърждение
, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо.
Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността. Предвижда се също и създаване на съдебна власт и на полицейски органи. Законите, които асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая сме изправени пред едно сухо юридическо третиране на въпроса за основна реорганизация на ООН.
Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе
утвърждение
, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо.
А това означава коренно изменение на курса на висшата политика на държавата. След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък.
към текста >>
29.
РЕЗЮМЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Затова Учителят
утвърждава
категорично:
Убийството ще бъде заклеймено и осъдено като най-тежко престъпление. Войната, това организирано човекоизтребление, трябва да бъде безусловно отречена от ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Този архаичен метод за разрешаване на международните конфликти е носил на хората само материални разрухи и всеобщи духовни кризи. Като най-голямо организирано зло, погазвало върховното право на всяко човешко същество да живее свободно и да се развива, войната трябва да бъде непосредствено забранена от човека на новата култура. На това кърваво насилие трябва да бъде отнета всяка възможност за проява.
Затова Учителят
утвърждава
категорично:
„Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие.
към текста >>
30.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
Братството се
утвърждаваше
в нас и между нас.
След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили. Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове. Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно.
Братството се
утвърждаваше
в нас и между нас.
Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет. 3 юли, неделя Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи!
към текста >>
31.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Така сестра Йорданка се
утвърждава
като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.
Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора? " „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята.
Така сестра Йорданка се
утвърждава
като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.
След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат.
към текста >>
32.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
И друго нещо има, което
утвърждава
не толкова материалистическото, колкото духовното му начало.
Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
И друго нещо има, което
утвърждава
не толкова материалистическото, колкото духовното му начало.
Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство.
към текста >>
33.
Един ден от летуването на рилските езера
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за
утвърждаване
единството и хармонията.
Ако денят е неделен или някакъв календарен празник, Учителят подема разговор, който може да се приеме като продължение на утринна беседа. От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата. Често около „сръчните ръце“ и „здравите мишци“ се събират приятели, за да вземат участие в подобряване на общия вид на лагера: укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките или се осъществяват поставени от Учителя строителни задачи. Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила.
Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за
утвърждаване
единството и хармонията.
Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия.
към текста >>
34.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Положителният
утвърждаващ
отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение.
и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите в една учителева беседа, в която той бе казал: „На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“ Всеки събеседник с Учителя получаваше уверението, че той говори с представител на един по-висш свят, където не съществуват никакви заблуждения.
Положителният
утвърждаващ
отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение.
Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила. Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства. Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване
към текста >>
35.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Дънов окончателно се
утвърждава
като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи.
Вероятно около 1930 г. двете формации се обединяват. В така изградената Школа П. Дънов учи своите последователи на привидно всеизвестни истини, които обаче до момента остават неприложени от хората в техния живот - любов, братство, уважение към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за правилен, здравословен начин на живот - вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тези общности за обучение, П.
Дънов окончателно се
утвърждава
като "Учител", което е неизменно до самата му смърт и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи.
Дейността му получава необходимата й формална институционализация не само в очите на обществото, но и за самите му привърженици. 7. Братското селище "Изгрева" - център на дейността на Бялото братство Следващата особено важна стъпка в развитието на ББ е създаването на селището "Изгрева". То е плод на идеята за експериментиране на братския живот, поддържана от студентското ядро в движението. Към тази група принадлежат голям брой студенти, предимно от Софийския университет "Св.
към текста >>
Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса.
Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване.
Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса.
Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове.
към текста >>
36.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и
утвърждаването
на астрологическата ера на Водолея.
Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота.
От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и
утвърждаването
на астрологическата ера на Водолея.
В такъв именно изключително важен момент дойде между нас, хората, Учителят П. Дънов като еманация на Xристовия Дух, като пълномощен Пратеник на Небето. Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души.
към текста >>
Затова в Новото учение се
утвърждава
тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.
Цялата Вселена представлява физическа еманация на Божеството, Негово космическо тяло. Природата, с всичките й неизчерпаеми богатства и неизбродими пространства, е съдържанието на това Божие тяло, при цялата условност на това сравнение. Следователно навсякъде в природата, зад всички неизброими нейни форми следва да виждаме проявлението на Бога, да култивираме свещена представа и чувство за всичко, извикано към битие от съвършения Разум на Твореца, да открием мястото и смисъла на всички същества, на всички природни царства, и в заключение да установим, че навсякъде, дори и зад най-яростното противоречие, се таи красотата на вечната хармония. От гледна точка на тези разсъждения злото и доброто са единствено полюси на проявения живот и зад тях стои на вечно будна стража великата хармония на Любовта. И доброто, и злото са само служители на Любовта.
Затова в Новото учение се
утвърждава
тезата, че противоречията са една задача, която подлежи на разрешаване, един изпит, който следва да бъде достойно издържан и отвъд който се простират селенията на неописуемия, вечния живот.
Централен пункт в Новото учение е концепцията за Бога, природата и човека и за техните взаимоотношения. Това са три свята на проявената Реалност, зад които стои Великата Първопричина на Космоса. За нея ап. Павел свидетелства: "Чрез Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Затова Учителят П.
към текста >>
Последното той
утвърждава
не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс).
Последното той
утвърждава
не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили.
към текста >>
Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да
утвърждават
вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.
Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено.
Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да
утвърждават
вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност.
Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея.
към текста >>
37.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Като червена нишка в учението на ББ бива
утвърждавана
тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот.
Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."
Като червена нишка в учението на ББ бива
утвърждавана
тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот.
В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>
Любовта е естествената среда за проявление и
утвърждаване
на човешкото безсмъртие.
6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство.
Любовта е естествената среда за проявление и
утвърждаване
на човешкото безсмъртие.
Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта!
към текста >>
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е
утвърждаването
на Единството на Живота.
" И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях."
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е
утвърждаването
на Единството на Живота.
Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
към текста >>
Учителят на ББ
утвърждава
следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност.
Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството.
Учителят на ББ
утвърждава
следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност.
Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете). Той може да се превърне в препъни-камък дори за напреднали души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учителят П. Дънов заявява твърдо и недвусмислено: "На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!
към текста >>
38.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Тя
утвърждава
закона на еволюцията, на обновлението.
Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави." б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност.
Тя
утвърждава
закона на еволюцията, на обновлението.
Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог.
към текста >>
Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и
утвърждаване
то на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип.
Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, които се грижат за тях и направляват живота им." в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят.
Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и
утвърждаване
то на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип.
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество.
към текста >>
Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и
утвърждава
в процеса на своята лична еволюция.
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението.
Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и
утвърждава
в процеса на своята лична еволюция.
На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот.
към текста >>
Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при
утвърждаването
на съответната коренна раса.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П.
Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при
утвърждаването
на съответната коренна раса.
Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов.
към текста >>
Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при
утвърждаването
на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов)
Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при
утвърждаването
на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред.
към текста >>
Учението на ББ
утвърждава
категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство.
Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса. а) установяване на хармонични взаимоотношения с природата Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармония с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е господар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддържа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворявайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности.
Учението на ББ
утвърждава
категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство.
В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спонтанни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на земната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе приобщена към семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията.
към текста >>
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта.
Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)." в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса
Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта.
Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа - и относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота." Най-тъмно е преди зазоряване.
към текста >>
39.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното
утвърждаване
на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ.
Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината.
Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното
утвърждаване
на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ.
Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
към текста >>
40.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
1. Любовта определяща предпоставка за
утвърждаването
на правдата и справедливостта
Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството).
1. Любовта определяща предпоставка за
утвърждаването
на правдата и справедливостта
Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието.
към текста >>
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от
утвърждаване
на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно.
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от
утвърждаване
на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>
Неговите думи обуславят потребността от
утвърждаване
на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект.
Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов.
Неговите думи обуславят потребността от
утвърждаване
на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект.
От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието.
към текста >>
Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към
утвърждаване
на правдата и справедливостта.
За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към
утвърждаване
на правдата и справедливостта.
в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите.
към текста >>
41.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга,
утвърждаваща
позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!
Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите! " Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас!
" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга,
утвърждаваща
позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!
" В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П.
към текста >>
В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства
утвърждаването
на Единството на живота.
г) Доброто е законът на Единството Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.
В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства
утвърждаването
на Единството на живота.
Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота.
към текста >>
42.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията,
утвърждаваща
, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност.
Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека
Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията,
утвърждаваща
, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност.
От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него.
към текста >>
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да
утвърждават
качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване.
Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да
утвърждават
качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване.
8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция.
към текста >>
43.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Учителят на ББ в нашата страна
утвърждава
, че Бог представлява една недоказуема Същност.
Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е навсякъде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.
Учителят на ББ в нашата страна
утвърждава
, че Бог представлява една недоказуема Същност.
Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън".
към текста >>
44.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Дънов отбелязахме, че той
утвърждава
наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен.
В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П.
Дънов отбелязахме, че той
утвърждава
наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен.
Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя.
към текста >>
Тя
утвърждава
закона на еволюцията, на обновлението.
Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност.
Тя
утвърждава
закона на еволюцията, на обновлението.
Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената.
към текста >>
Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост -
утвърждава
, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони.
Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот." (Учителят П. Дънов) Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ?
Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост -
утвърждава
, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони.
Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят.
към текста >>
45.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии
утвърждават
тезата, че човекът има Божествен произход.
Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните.
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии
утвърждават
тезата, че човекът има Божествен произход.
Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот.
към текста >>
Учението на ББ
утвърждава
становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини.
Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното човечество.
Учението на ББ
утвърждава
становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини.
Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е.
към текста >>
До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и
утвържда
ването на менталния принцип - ума.
Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване".
До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и
утвържда
ването на менталния принцип - ума.
Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце.
към текста >>
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват
утвърждаването
на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир.
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват
утвърждаването
на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция.
към текста >>
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която
утвържда
ва равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която
утвържда
ва равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>
Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без
утвърждаването
в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия.
Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел.
Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без
утвърждаването
в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия.
Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите.
към текста >>
С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при
утвърждаването
на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест.
С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при
утвърждаването
на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план.
Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест.
към текста >>
46.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Това най-древно космическо Учение
утвърждава
тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма.
Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)." За да осмислим правилно същността и плодовете на Христовата мисия, нужно е да познаваме принципите и законите на Божествената наука - ядрото на езотеричното познание.
Това най-древно космическо Учение
утвърждава
тезата, че Земята е планета, на която въплътените човешки души изплащат своята карма.
Нашата родна планета в същност е живо същество, физическо тяло на един извънредно извисен дух, който е познат сред езотериците с названието "планетарен Логос". Земята е заобиколена и с невидими обвивки, духовни зони, в които протича интензивен живот. Те са населени от същества, недостъпни за нашите физически сетива. В някои от тези зони протича и после смъртното съществувание на човешките души, напуснали своя последен земен живот и тленното си тяло. Както всички живи същества, Земята притежава и собствена аура.
към текста >>
Каноничното църковно учение
утвърждава
, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко.
Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти демонстрират значително сходство или дори съвпадение. Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.
Каноничното църковно учение
утвърждава
, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко.
И двете са съвършени и са съединени в едно лице, в една ипостас - Бог-Слово възприел човешка природа в личностно единство със Своята Божествена природа. Ето как Учителят на ББ у нас интерпретира наличието и съединението на двете естества - Божествено и човешко - в Личността на Христос, продължавайки същевременно своя критичен анализ на теософското схващане относно различните аспекти в същността на Христос: "Как трябва да се схващат думите "историчен", "космичен" и "мистичен" Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент, като идеален Човек, като образец на истински Човек (т. е. човешкото естество на Христос - бел. К. З.), Той е "историчен ".
към текста >>
47.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Червената нишка в дейността й
утвърждава
великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта.
Червената нишка в дейността й
утвърждава
великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си.
Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите.
към текста >>
Новото учение
утвърждава
тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал."
Новото учение
утвърждава
тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца.
Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре.
към текста >>
Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в
утвържда
ването на всички нови епохи и култури.
Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството.
Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в
утвържда
ването на всички нови епохи и култури.
Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно.
към текста >>
48.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето
утвърждават
наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения.
Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.
Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето
утвърждават
наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
към текста >>
Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и
утвърждаване
на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота.
Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план.
Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и
утвърждаване
на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота.
"В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта.
към текста >>
Утвърждаването
на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите.
Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си.
Утвърждаването
на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите.
Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г.
към текста >>
49.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се
утвърждава
като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса.
Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос.
Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се
утвърждава
като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса.
България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му.
към текста >>
В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане,
утвърждаване
и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. Не бива да бъде пренебрегвано и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса - славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Призванието авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация.
В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане,
утвърждаване
и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П.
към текста >>
В своите беседи и в множество разговори с последователи той
утвърждава
тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството.
- Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство.
В своите беседи и в множество разговори с последователи той
утвърждава
тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството.
Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание.
към текста >>
По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение -
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира!
По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение -
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П.
към текста >>
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за
утвърждаване
на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие.
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за
утвърждаване
на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>
50.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
След
утвърждаването
на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение.
На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници.
След
утвърждаването
на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение.
Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!?
към текста >>
51.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ -
утвърждава
, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали.
Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.
Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ -
утвърждава
, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали.
В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията.
към текста >>
52.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук
утвърждава
не влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета.
Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук
утвърждава
не влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета.
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>
53.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (
утвърждаващ
монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия.
Учението на ББ представлява по същността си автентична редакция на извечното Божествено учение. Учителят П. Дънов му придава собствена специфика въз основа на потребността от актуализацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божественият принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум".
Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (
утвърждаващ
монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия.
Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността).
към текста >>
54.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет
утвърждава
Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".
В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г.
на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет
утвърждава
Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".
И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната. Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав: - да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов; - да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;
към текста >>
5) съдействие за
утвърждаване
идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;
- да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината; 2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал; 3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца; 4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;
5) съдействие за
утвърждаване
идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;
- в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни. Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.
към текста >>
Ала след 10.11.1989 г., след
утвърждаването
на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони.
I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления.
Ала след 10.11.1989 г., след
утвърждаването
на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони.
Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже. 3. Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб
към текста >>
55.
XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Научно-техническият прогрес прерасна по степен на интензивност в революция и значително допринесе за
утвърждаване
на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвременници.
Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)." (Учителят П. Дънов) Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на толкова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мистични концепции, културни феномени и течения в областта на изкуството.
Научно-техническият прогрес прерасна по степен на интензивност в революция и значително допринесе за
утвърждаване
на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвременници.
Върху фона на този така пъстър конгломерат от противоречиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз? ", "Какво е моето място в света? ", "Какъв е смисълът на присъствието ми тук и сега? ", "Накъде води моят път през хилядолетията? " Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал решаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род.
към текста >>
56.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане,
утвърждаване
и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Възниква и въпросът: кой изпраща Възванието, кой е неговият източник? „Послушайте думите на Небето“ са първите думи в текста. Какво да разбираме тук под понятието „Небе“, при това – с главна буква? По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ).
В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане,
утвърждаване
и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса.
Българският народ е назован последователно: 1) „душа и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“).
към текста >>
Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение –
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!
Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение –
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен.
към текста >>
Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание –
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса по цялата Земя?
Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П.
Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание –
утвърждаването
на Новата Култура на VI раса по цялата Земя?
– „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.).
към текста >>
57.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
Главните движещи сили в
утвърждаването
на Новото (казано на езотеричен език – Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите.
Или, казано по-точно: новото мислене изисква и кристализира ново поведение, ново отношение към действителността и към самия себе си. Понеже промяна на света без промяна на личността е невъзможна. Обновлението в системата от възгледи за света поражда две мощни противоборстващи течения: 1) стремежът към интеграция (обединение, сътрудничество, хармонизиране на средата и на взаимоотношенията на всички равнища) – това именно е импулсът, който в най-висока степен отговаря на повика на епохата ни; 2) реакция на дезинтеграция (разделяне, разединение, противопоставяне, конфликти, унищожение и самоунищожение) – това е отговорът на силите, имащи за цел да осуетят или поне да забавят възтържествуването на новата епоха в мащаба на цялата планета.
Главните движещи сили в
утвърждаването
на Новото (казано на езотеричен език – Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите.
Към втората група принадлежи подрастващото поколение. Разбира се, не бива да пропускаме водещата роля на разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюцията на човешкия род, които посредством своята пряка и косвена подкрепа съдействат за осъществяването на импулса към планетарно обновление. Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора. Това е израз на космически закон, който не търпи изключения. Бъдещето е на тези, които открият мястото си в настоящето.
към текста >>
Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от
утвърждаващата
се планетарна схема на глобализация.
Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се.
Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от
утвърждаващата
се планетарна схема на глобализация.
5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души. Ние всички сме ученици във великото училище на природата. Нейните уроци са съществени за всички области на живота ни, защото тя е най-добрата учителка и възпитателка.
към текста >>
58.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
Неговите думи обуславят потребността от
утвърждаване
на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план.
Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител.
Неговите думи обуславят потребността от
утвърждаване
на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план.
Ето и едно важно следствие от третия принцип: Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума. Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: „За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие.
към текста >>
4) Разработване на практически модели за прилагане и
утвърждаване
на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността.
“ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства. 3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право).
4) Разработване на практически модели за прилагане и
утвърждаване
на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността.
По наше твърдо убеждение разработената тук концепция за придаване на духовност в областта на икономиката е актуална за решаване именно в нашата съвременност. Това е задача от планетарен характер и като насоченост съответства на водещите тенденции на епохата, в която живеем, и на първо място – на дълбокия импулс, заложен в недрата на Новата Култура: побратимяването на всички земни хора.
към текста >>
59.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и
утвърждава
светлината на Истината.
4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението.
Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и
утвърждава
светлината на Истината.
За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта!
към текста >>
60.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Парадоксът между
утвърждаването
от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд.
Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум. Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни.
Парадоксът между
утвърждаването
от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд.
Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“
към текста >>
Както и всяко друго придобито от човека качество или добродетел, така и вярата изисква поддържане, отстояване,
утвърждаване
и разширяване.
Същата велика Любов, която е родна сестра на вярата и откликва на всеки неин призив: „Когато говорим, че трябва да вярваме, това значи, че трябва да имаме Любов. Ако вярата не предизвиква Любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? Която извиква Любовта.“ Затова именно: „... Онова, ценното във вярата, е, че тя носи съдържанието на Любовта. Вярата се оценява според цената на Любовта“ (Учителят П. Дънов).
Както и всяко друго придобито от човека качество или добродетел, така и вярата изисква поддържане, отстояване,
утвърждаване
и разширяване.
Животът ни предлага на всяка крачка предостатъчно възможности и ситуации, за да изпитаме силата и дълбочината на своята вяра. Всеки подобен контакт с действителността, в която живеем, е по-малко или повече значим изпит в посока към заздравяване на живата, действена вяра. И към хармонизирането ў със собствената умствена и емоционална сфера: „Ще упражняваш вярата. Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си!
към текста >>
61.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до
утвърждаването
на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът.
Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване.
Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до
утвърждаването
на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът.
Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия.
към текста >>
62.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и
утвърждаването
на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем.
Мнението на хората за нас няма особена стойност или, по-точно – има преходна стойност. То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна. Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот.
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и
утвърждаването
на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем.
Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път.
към текста >>
63.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и
утвърждаване
в социалната среда.
По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг.
Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и
утвърждаване
в социалната среда.
Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера.
към текста >>
Култивирането,
утвърждаването
и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството.
Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели.
Култивирането,
утвърждаването
и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството.
В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: „Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.“ В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
към текста >>
64.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за
утвърждаване
на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник.
Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за
утвърждаване
на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие.
към текста >>
65.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето
самоутвърждаване
в Божественото.
Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения. Високият идеал не е лозунг, зад който да се скрием от бурите на ежедневието и житейските неволи. Той е начин на живот. Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел.
И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето
самоутвърждаване
в Божественото.
Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност. Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“. Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно.
към текста >>
66.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА
 
- Павел Желязков
Когато индивидуалността се
утвърждава
, тя търси и дори изисква признание.
Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята.
Когато индивидуалността се
утвърждава
, тя търси и дори изисква признание.
Като господствуваща и доминираща личност, интелектуалецът вярва, че е постигнал върха на човешките възможности и че трябва да има признанието на света. Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата.
към текста >>
Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и
утвърждаване
.
Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека.
Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и
утвърждаване
.
Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен. Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето чувство за превъзходство. Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>
Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и
утвърждава
своето чувство за превъзходство.
До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен.
Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и
утвърждава
своето чувство за превъзходство.
Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>
67.
СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ
 
- Павел Желязков
Съществен принцип, който мотивира неговите цели и действия във връзка с борбата за
утвърждаването
му в социален аспект, е приемането на състезанието и на резултата от него като основен критерий за узаконяване на успеха и на печалбата.
От този сравнителен анализ полза може да извлече само окултният ученик, който е добре запознат с основите на окултните науки, има понятие за действието на природните сили и е изградил отношение към тях чрез постоянството в една прилежна вътрешна духовна работа. При положение, че в миналите векове връзката на човека с природата е била по-здрава, че той се е подчинявал на нейните ритми и оттам е черпил знания за духовната си практика, то шаманът от миналите векове е бил значително по-издигнат. Посветеният в тайните на шаманите е имал голяма духовна сила. Интелектуалецът, със силата и остротата на ума си е склонен да търси успех не по пътя на зачитането и съблюдаването (чрез вътрешна духовна връзка) на природните закони, а чрез еднопосочна, предимно външна нагласа. Това той прави заради ефекта в обществото, за упражняване на власт и извличане на изгода.
Съществен принцип, който мотивира неговите цели и действия във връзка с борбата за
утвърждаването
му в социален аспект, е приемането на състезанието и на резултата от него като основен критерий за узаконяване на успеха и на печалбата.
Както в миналото, така и днес, състезания се провеждат навсякъде по света и по най-различни поводи. Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора. Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката.
към текста >>
68.
ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
Те се
утвърждават
в живота предимно чрез постиженията на своя остър ум.
Които са чели романа „Ученик" на Пол Бурже, навярно вече са си изградили отношение и позиция спрямо спекулативния интелект. Бегло ще отбележим, че характерното за него е забележителната му интелигентност. Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи. По-силно от нея говори любовта към себе си. Следователно това са хора, които не са в състояние да проявят любовта в нейната пълнота и в поведението им водеща роля има интелектът.
Те се
утвърждават
в живота предимно чрез постиженията на своя остър ум.
Този интелект прави дисекции, рови се в древните папируси и архиви, навира любопитния си нос във всичко загадъчно и жадува да разгадае някоя от мистериите на природата. За да удовлетвори това си любопитство, за да запълни празнотите на своята личност, той е готов да пожертва всичко: етика, морал, човешки и християнски ценности. В началото на двадесетия век появата на този тип хора, се свързвало с борбата за живот, борба, в която целта оправдава средствата. В романа „Ученик" Пол Бурже анализира характера на този тип хора. Ученикът на един известен философ прави своите философски и психологически наблюдения и ежедневно води дневник за ефекта, който оказват върху чистите и искрени чувства на една девойка различните похвати, с които той цели да събуди у нея любов към личността си.
към текста >>
69.
Второстепенните линии
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на
утвърждаване
на съюза между двама души.
При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички.
Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на
утвърждаване
на съюза между двама души.
Ръцете не отбелязват подобни събития, а само дълбоките преживявания и връзки между мъж и жена. Затова линията на брака (ако има такава) показва, че даденото лице има една дълбока, топла и мила сърдечна връзка с човек от противоположния пол; колкото тази линия е по-ясно изразена и дълбока, толкова и връзката е по-дълбока. Ако там има повече линийки, това говори за повече връзки, особено ако тези линийки са ясно изразени. Ако линийките са неясни, имаме израз на несериозни връзки. Ако линийките на брака се пресичат с отвесни линийки, това говори възможност да има деца - толкова, колкото са отвесните линийки.
към текста >>
70.
Държава въ държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги
утвърждава
своята върховна властъ.
А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища. Тѣ я третиратъ като нѣщо, което трѣбва да покорятъ, за да обсебятъ неговитѣ богатства. Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ.
Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги
утвърждава
своята върховна властъ.
Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва. Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански строй, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ. Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати.
към текста >>
71.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ала Любовьта действува, и тя постоянно
утвърждава
човѣка въ истината, че Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ.
Любовьта иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ себелюбиви желания, които ги държатъ въ робство. Но тѣ все още не могатъ да разбератъ, каква е същината на великата Божия Любовъ, която едничка може да осмисли живота. Тѣ още не могатъ да си представятъ, каква е тази любовъ, въ която нѣма абсолютно никаква користъ, която нѣма никакъвъ личенъ обектъ. Тѣ не сѫ въ състояние да схванатъ, че безкористието е онази връзка, която подържа живота на цѣлото битие. За сега, при тази степенъ на развитие, на която земното човѣчество се намира, то не познава тази вързка въ всичката ѝ дълбочина и сила.
Ала Любовьта действува, и тя постоянно
утвърждава
човѣка въ истината, че Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ.
Тази истина ще залегне въ душата на бѫдещето човѣчество, което ще разкѫса омагъосания кржгъ на четиритѣ надживяни учения.
към текста >>
72.
Нещо из историята на хиромантията
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат
утвърждение
известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.
Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
Ако изтъкнах изследванията на последните, то е защото те влизат донякъде като елемент в съвременната история на хиромантията, и най-вече за да изтъкна, че кога да е, по какъвто и да е път, не могат да не получат
утвърждение
известни истини, които човечеството е придобило в течение на един многовековен опит.
-------------------------------------------------------------------------- [1] Повечето от данните за тоя бегъл исторически очерк на хиромантията са почерпени от хубавата книга на Dr. med. Georg Lomer: „Die Sprache der Hand“ (Езикът на ръката).
към текста >>
73.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не че те ги отричат, но те им служат като
утвърждение
за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови.
Умните ще разберат и ще използуват. Като млади дръвчета, тe ще изпънат вейки на живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот. А неразумните — ония, които цял живот се движат по отъпканите пътеки на всекидневието, ще останат да се препират за това — има ли Бог, няма ли Бог, има ли душа, няма ли душа, „доказано“ ли е в науката, че слънцето е извор на живот, или не е доказано. Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал.
Не че те ги отричат, но те им служат като
утвърждение
за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови.
Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание. Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят органически, извътре. Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота.
към текста >>
74.
31 август [сряда] 1921 год. - Търново
 
- Георги Христов
15 Санкционирам - за по-висша инстанция - давам санкция,
утвърждавам
, одобрявам решение, наредба.
III. Надеждата - Материалният свят, в който живеем и се движим, дето се разглеждат всички сметки по вземане и даване и където се отглеждат сирачета и вдовици. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим: 1-во правило ще се изрича три пъти: Вярвам от сърце и душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил; 2-ро правило: Вярвам в Единия Господ Спасител, Който ни говори сега; 3-то правило: Вярвам в Единия Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички; 4-то правило: Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички; 5-то правило: Да се изпълни Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без Колебание; 6-то правило: Да се възцари Хармонията на пълното единство между нас. Следва общия наряд и като свърши, изговаря се следюущият метод: „В името на Божията Любов и Мъдрост, в която живеем и се движим, и със силата на Божието Слово - духа се ...ффф, като се изговори - „да се разпърнат враговете ни“. _________________________________________ 14 Всъщност 5023:7 = 717, 57142857, т.е. остатъкът е приблизително 6.
15 Санкционирам - за по-висша инстанция - давам санкция,
утвърждавам
, одобрявам решение, наредба.
16 Липсва 1-ят - вероятно това е Никола Ватев.
към текста >>
75.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Ние
утвърждаваме
, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество.
За да не се случи то, обикновено трябва да изминат приблизително сто години, за да се разбере и осмисли правилно даден духовен импулс. Рудолф Щайнер се съобразява с тази закономерност и провиждайки проявлението на един друг духовен лидер в първата половина на XX век, прави всичко възможно да предпази себе си, своите последователи, а и визирания духовен лидер и неговите евентуални последователи от отровната гордост на неправилното обожествяване. Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век. И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза. В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха".
Ние
утвърждаваме
, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество.
При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа.
към текста >>
Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и
утвърждава
славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа.
Черноморските пространства на днешна България са облъчени завинаги от апостолската мисия на св. апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност.
Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и
утвърждава
славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа.
С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.
към текста >>
76.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него
утвърждават
като индивидуалност с прозвище Учителя.
Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: „Произхождението на человека", „Преглед върху древната и модерна философия", „Науката и философията", „Защо и как живеем" и „Основите на просвещението". През 1897 г. (на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г.
го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него
утвърждават
като индивидуалност с прозвище Учителя.
На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване.
към текста >>
записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно
самоутвърждаване
.
го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г.
записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно
самоутвърждаване
.
На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
към текста >>
Министерството на вътрешните работи на България
утвърждава
устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство.
По време на военния период от първата половина на XX век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и Псалм 91. На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си. През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. На 13 юли 1921 г.
Министерството на вътрешните работи на България
утвърждава
устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство.
През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор.
към текста >>
След демократичните промени в България Министерският съвет
утвърждава
устав на Общество „Всемирно Бяло Братство" (7 ноември 1990), а през 2001 г.
През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г. Софийският градски съвет одържавява всички парцели, собственост на жителите на Изгрева.
След демократичните промени в България Министерският съвет
утвърждава
устав на Общество „Всемирно Бяло Братство" (7 ноември 1990), а през 2001 г.
публикува удостоверение, според което Обществото в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като секта, а е официално изповедание, възникнало на българска основа като самобитна духовна традиция с едновековно присъствие в България. Литература 1. Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, Учителя, ИК Бяло Братство, София, 2005 2. Георги Радев, Учителят говори, ИК Алфадар, София, 1998 3. Учителя Беинса Дуно, Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2004 4.
към текста >>
НАГОРЕ